Австралийския разследващ журналист Джон Хелмър смята, че руският отговор на все по-разширяващата се война срещу Русия, ще бъде ракетата „Орешник“, което означава сбогом на няколко европейски столици, ако не и на всички тях.
Даването на ракети от Вашингтон на Украйна, които могат да достигнат Москва и Санкт Петербург, не нормализира отношенията. Това е пътят към голямата война, а не към мир. Такъв подарък от ракети би показал ясно, че американският военен/охранителен комплекс е отнел воденето на политиката от президента Тръмп и продължава войната, вместо мирните преговори.
От доклада на Джон Хелмър стигаме до заключението, че Путин, Лавров и руските медии са все още твърде наивни, твърде неосведомени, твърде лековерни, твърде нереалистични и твърде идеалистични в начина, по който мислят за Запада, за да оценят опасността.
Невероятно е, че руският външен министър Лавров е толкова откъснат от реалността, че всъщност казва: „Работим с предпоставката, че всичко, което сме чули от нашите американски колеги на високо и други нива, ни казва, че те искат да ни помогнат да сложим край на този конфликт, като се справим и премахнем коренните му причини.“
В кой свят живее този министър? Ако руското правителство действа на тази основа, Русия определено е обречена.
„Коренните причини“ са НАТО по границите на Русия, което причинява руската несигурност. Да се премахне коренната причина означава да се премахне източникът на руската несигурност. В продължение на много години обединеният Запад отказваше дори молбата на Русия за присъединяване към НАТО и настояването на Русия за споразумение за взаимна отбрана.
И на какво все пак Кремъл още се надява?!
Русия изпитва това чувство на несигурност, откакто американският президент Клинтън наруши уверенията на правителството на САЩ към Русия, като по този начин направи правителството на САЩ преговорно ненадеждно за света през последните години на 20-ти век. Клинтън наруши думата на администрацията на Джордж Х. У. Буш, че в замяна на съгласието на Съветския съюз да позволи обединението на Германия и да изтегли войските си от цяла Източна Европа, НАТО няма да се премести нито сантиметър към съветските граници. Клинтън, без съмнение добре платен от ВПК и дълбоката държава, премести НАТО до границите на Русия и по този начин направи думата на правителството на САЩ напълно коварно лъжлива.
И все пак Путин и Лавров още разчитат на думата на Вашингтон?!
За Путин и руското военно командване, допускането на ограничения териториален конфликт с Украйна да продължи толкова дълго, че сега той наближава четири години, беше фантастична стратегическа грешка, която вече прерараства към Трета световна война.
Путин не бе отговорен за конфликта. Той му беше наложен от САЩ и НАТО, но неговият отговор на конфликта, с допускането му да продължи и да се разшири е огромна грешка в преценката.
Вече не знаем дали нещо може да извади Кремъл от вцепенението му. Може би ще помогне, ако болшинството руснаци прочетат една статия с подобно съдържание:
„Наближаваме точката, в която за да избегне унищожителна световно ядрена война, Путин ще трябва да предаде Русия на Запада. Путин, за разлика от безмилостните американски ционистки неоконсерватори, е способен да предаде страната си, за да спаси света от ядрена война.”
Но дали руските националисти биха му позволили да го направи?
Готов ли е руският народ да се превърне в жертвеният агнец, който спасява света от ядрена война, като се подчини на сатанинския Запад?”
ДЖОН ХЕЛМЪР
