Връщането на маските на закрито показва, че нещата продължават по план. Първо беше в транспорта. Имаше само тиха съпротива. Знаете много добре как се сварява жабата. Нагорещявате бавно и тя не се усеща да изскочи.
В нашето общество се случва същото. Бунтарите не приемаме, останалите просто свикват. Навикът е ужасно нещо. Никой не става нарочно алкохолик или зависим от тютюн и наркотици. Формира се постепенно. Така е и с мързела. Днес няма да ида на тренировка, ще наваксам утре.
Харесва ми хоум офиса, ставам по-късно за работа. Скатавам повече, храня се по-редовно, никой не ме гледа дебелея ли. Комфортът убива мотивацията, желанието за развитие.
Учителите отбиват номера с онлайн обучение и не ги „дразнят малките гадове“. Децата израстват алиенирани и безпросветни. Не учат, не общуват, забравят да го правят или дори не го научават.
Маската е символ. На страха, бездушието и безправието. На тоталитарния подход. На прехода към съвременен робски модел. Разбирам защо световният елит ни разглежда като презряни плебеи и подчовеци. Защото ние охотно прегръщаме страха мързела и вредните навици.
Най-големите крепители на робството не са робовладелците, а робите с някакви привилегии. Помнете го. Адресът на РЗИ го знаете. При Кацаров бях сам. Надявам се вече да не бъда. Време е да решите какъв свят искате за децата си!
Тодор Беленски
