Не става въпрос за разстоянието от Ниш до София. Въобще не става въпрос за това. Нито дори за колата ми, която се сдуха там, сякаш искаше да остане в Ниш. Загубвайки тяга, турбото се скапа… Нещо като България след идването на ПП…
Уж има двигател, родината работи, двигателят мърка, смазан от предишното правителство. Само дето турбото няма вътък, не може да набере и се влачиш като шугава овца подир товарните камиони. Защото а си тръгнал да ги минеш ще попаднеш в преса.
Отстрани камион, отляво мантинела, пред теб излиза ТИР, но не можеш нито да изпревариш, нито да натиснеш спирачка, защото зад тебе друг се е набрал. И ти свириш пуснал волана и махаш с ръце поне този, когото изпреварваш да разбере ситуацията, да забави ход да минеш. Дори за това не иде реч. От една изостанала, дори разрушена от вътрешни противоречия страна тя се превръща пред очите ти в това, което България беше тръгнала да става.
Дори консервативния сърбин, изцяло възпитан в една патриархална и християнска среда е склонен да махне с ръка и да си затвори очите пред нетрадиционната сексуалност на премиера си. В това отношение сърбинът е много по-консервативен отколкото предполагаме дори. Но и това не е страшно – имайки предвид нашия морал и ценностна система.
Защото виждаш великолепни магистрали, покрай които не стърчат нашенски родни проститутки. Изпреварва те съвсем нов автопарк, не старите ръждиви „Юго“, „Застава“, „Лада“ и „Москвич“… Дори не нашенските коли втора и трета употреба със сдухано турбо вместо сърце. Защото Вучич привлича инвеститори, защото на година строи по седем-осем магистрали.
Защото е отпуснал по сто и петдесет евро ваучер на всеки, който иска да посети някой от непосещаваните от него градове. И защото сърбите ти казват, че пак ще гласуват за него, защото се е справил с безработицата, с чуждестранните инвестиции.
Присъединителните фондове. По седем-осем нови магистрали на година. Където колата ми иска да остане, защото тука магистралите, които бяха построени за няколко месеца се скапват. И разбираш какво значи „един Ниш“ разстояние.
Един Ниш разстояние представлява разстоянието, което фотошопът изминава в спалнята от леглото до нощното шкафче. Защото тука а си започнал да строиш нещо като магистрала, а са ти натикали пищови и кюлчета в нощното шкафче. Защото у нас най-бързото нещо е псувнята, която стига от мозъка до върха на езика.
А, да… И да махнеш турбото на държавата, за да може, ако тръгне да изпреварва изпреварваният да не ти даде път, докато срещу тебе се задава ТИР, а зад теб вече ти свети с фаровете и усетиш как те пресоват барабар с ламарините и неработещото вече турбо…
Христо Стоянов
