Конституцията ни прости крещи, че в държавата ни не трябва да има идеология. А какво е консуматорството, като смисъл в живота, ако не идеология. Идеология, и то древна. Култът към Мамона е най-силната идеология, като малцина могат да ѝ устоят. Дори в приказките, като урок за децата, накрая пише „И те заживяха щастливо и богато до края на дните си “. Вместо да пишае „Да правят добри дела“.
Всичко, което правим, е насочено към налагане на тази идеология, от рекламата до предлагането на кредити. Вярно е, че тегленето на заеми вече е станало скъпо удоволствие, не всеки може да си позволи високата лихва на „бързите кредити”. Не е изгодно за банката просто да дава пари, но всъщност все пак печели, възползвайки се от факта, че потребителят иска някакви вкусотии и глезотии точно сега и му угажда в това – моля, вземете си ги. Като правило купувачите вземат стоките от вериги, които имат предимно сметки в същата банка, и те плащат за банковите услуги. Човек, който няма пари, естествено не би взел нищо, но играейки с насадената му консуматорска идеология, банката му предлага пари на заем, в този случай дори без лихва, провокира го да купи нещо, а след това, независимо дали иска или не, ще трябва да плати, а в случай на забавяне банката ще получи лихва.
Има едно едно „тайно” банково проучване. Хората, които са получили добро образование, купуват по-малко стоки и това е разбираемо; те живеят по-интелектуален и културен живот. Ето още един сериозен аргумент защо образованието непрекъснато се влошава. Също и за многодетните семейства, но това е „друга бира“…
А иначе непрекъснато ни повтарят, че у нас вече няма идеология.
https://djani.blog.bg/