Ние имаме една слабост, която може да бъде наречена културна слабост. Една слабост на спокойния разумен, хладен, така да се каже, обществен разговор. Един социално и интелектуално отговорен дебат. Това по дефиниция.
Аз мисля, че това е общобалканска слабост. Това разделение на говорещите и мислещите на бойни групи е вероятно човешки риск и той е повсеместен, в различна степен обаче. Ние имаме една инфантилна склонност към умствен и словесен ексцес.
Ако сме либерали, то ще се реализираме в публичното игрово поле, на границата на това което се нарича либерал-фашисти. За голяма почуда, това ще деградира до някаква фанатизация, която зашеметява със своя умствен недоимък, буквално. И с не забелязването на това , че са отишли твърде далеч. Че, както чух да се изразява един от тези хора, по повод нa сайта „Миротворец“.
„Миротворец“ няма, това е руска пропаганда, но би било добре да има ликвидационна група. За жалост, няма. Това е казано от името на особена грижа и дълбока свързаност, интелектуална и морална с цивилизования свят.
Ако човек има време за това да се осведомява… и желание, охота да го прави, ще стигне до именно шокиращи случаи на разколебано умствено равновесие и страст която освобождава сякаш, стари български демони. Просто демони на човека. Още малко и това ще бъде горска битка на комунисти срещу фашисти.
