18.11.2026
69d30d926c59d02eda7634feb3f62eca-85dc6838-df1a-498d-a1ad-5594c5300934

След изказванията на президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова относно честите промени в Конституцията и необходимостта от сигурност, преди да се пристъпи към ново нейно изменение, възниква въпросът какво послание отправя тя по отношение на конституционните поправки, които трябва да включат българите във върховния правен акт – условие, от което зависи започването на преговорите на Македония за членство в Европейския съюз.

Политическият анализатор от РСМ Петър Арсовски смята, че аргументът срещу честите промени в Конституцията има основание, но в конкретния случай не става въпрос за налагане на нови условия на държавата, а за задължение, което вече е прието в рамките на преговорната рамка.

„Конституцията не бива да се променя твърде често и твърде бързо. Ако превърнем Конституцията си в „кръпка върху кръпка“, тя ще загуби стойността си – това е вярно. Но тук не става дума за нови условия. Страната ни прие преговорната рамка и никой не я оспори. Никой не изпрати писмо или реакция до Брюксел, в която да заяви, че това е неприемливо за нас. Това е политика на пасивно-агресивно поведение: искаме да сме в ЕС, но при нашите условия; искаме да вземем стоката, но да не платим сметката“, казва Арсовски в изявление за „Слободен печат“.

Той не е съгласен с посланието на президента, че конституционни промени не трябва да се правят „само заради самите промени“, тъй като смята, че приемането им би могло да подобри позицията на страната в процеса на европейска интеграция, дори и по-късно да възникнат нови проблеми.

„Тези промени ще ни поставят в по-добра позиция, дори и да се сблъскаме с нови проблеми. Ще бъдем на масата, а не в менюто. Все още поддържам позицията, че трябва да осигурим гаранции у дома – например да се договорим, че конституционните промени ще бъдат валидни до определена дата, така че ако не станем член, те да престанат да действат, или пък ние да преустановим преговорите. Нека създадем гаранции вътре в страната, вместо да ги търсим отвън. Нека видим как ще реагираме в дадена ситуация, тъй като не можем да предвидим как ще постъпят ЕС или България“, отбелязва Арсовски.

Бившият посланик Нано Ружин, в изявление за „Слободен печат“, посочва, че с последните си изказвания Силяновска-Давкова само е препотвърдила политиката, която тя и премиерът Християн Мицкоски отстояват – а именно, че Северна Македония не е готова да промени Конституцията си. Той смята, че изискванията към страната са част от сложния процес на присъединяване към Европейския съюз, в който нито един кандидат не може да очаква да премине без трудни политически условия.

„Вярно е, че от нас се искат твърде много промени, но това не важи само за нас, а за всички, които се стремят да станат членове на ЕС, тъй като членството в Съюза не е лесна задача. Това е политика на налагане на позиции. Дори да имате подкрепата на всички държави членки, възможно е някоя от тях да не се съгласи и да постави изисквания, които дори са ирационални“, обяснява Ружин.

Що се отнася до искането за сигурност, Ружин смята, че президентът се опасява, че конституционните промени няма да бъдат последните. Според него страховете от нови условия от страна на България се използват като аргумент в комуникацията със западните партньори.

„По повод изказването, че не бива да се правят промени само заради самите промени – тя се опасява, че те може да не са последните. България няма да посмее да постави искания за нови конституционни промени, тъй като Протоколът не е част от Преговорната рамка. Твърденията, че България отново ще ни постави условия, са просто претекст пред западните сили. А това може да бъде и добра тактика за оказване на натиск върху ЕС – да покажем, че искаме да продадем ‘собствената си кожа’ на по-висока цена“, заключава Ружин.

В изказване пред парламента по повод 35-ата годишнина от независимостта и приемането на първата Конституция на Македония, Гордана Силяновска повдигна въпроса за честите промени във върховния правен акт, като посочи, че през последните 32 години той е бил изменян чрез 36 поправки. От тях 15 са инициирани вътрешно, а в 21 случая, по думите ѝ, е посредничила международната общност.

Тя подчерта, че Конституцията е най-важният обществен договор и че към нея трябва да се подхожда с голямо внимание, като призова депутатите да вземат решения според собствените си убеждения.

„Вие, народните представители, ни представлявате, представлявате гражданите и гласувате според собствените си убеждения. За мен е сериозен проблем да искам от вас да променяте Конституцията“, обърна се президентът към тях.

След речта си тя заяви пред журналисти, че Македония е готова за разговори както с най-високопоставените представители на ЕС, така и със съседна България и, че търси гаранция, че евентуални конституционни промени няма да бъдат просто началото на нови искания.

„Искаме просто сигурност. Искаме това да не бъде поредната поправка, направена само заради самата поправка, след която да последва още една“, заяви президентът.

dnes.bg