Старата песен на нов глас, господа другари.
Леле. Колко нови партии, движения и коалицийки се народиха. Отново и отново. И все със същите до болка познати физиомутри, които трайно присъстваха в политиката през последните 30 години. Сенилни дами и старци в едно с млади дихатели, които продължават да тровят с присъствието си публичното пространство. Мен вече ме е срам да ги гледам, нежели да слушам. Толкова са клети и жалки, милите!
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Проблемът е, че в България все още няма истински политически живот.
––––––––––––––––––––––––––––––––-
Просто защото няма автентични политици. Има измамници, клакьори, подлоги, аматьори, гастрольори, имитатори и прочее, но няма лица с държавническо мислене. Няма. Всеки гледа да лапне парата, да се закачи близо до рамото на овластените и да облече държавната тога. Да бъде важен, дори да знае, че е тъп.
Липсва ни и гражданско общество с висока гражданска култура. Гражданите бях смлени в машинка за месо от овластени престъпници и погребани в историческото гробище. Всичко това се случи със съдействието на европейските и американските им партньори. Краставите магарета се надушиха пред девет планини и ни разказаха играта отвсякъде.
Торбата с лъжите на политическите артисти е готова за отваряне. Всички ще ви спасяват, обогатяват, лекуват, въздигат и прочее, докато и последния шаран се хване на въдицата им .Никой няма да ви каже истината, че той е поредния полит-фалшификат, който отдавна е хванат за топките и прави каквото му бъде разпоредено. Филмът е цветен и широкоекранен, за да може публиката да повярва още повече, че тя избира.
Не им вярвайте, приятели! И кажете на всички ваши приятели да не им вярват.
Николай Марков
