Павел Серафимов - Спароток
Понеже напоследък срещам доста странни твърдения и то от хора, които не са чели почти нищо, по темата, която коментират, реших да пусна за пореден път това есе. За тези, на които не им се чете казвам накратко – съвсем нормално е в различни епохи един и същ народ да носи различни имена. Иранците са били известни още като перси, артеи, кефени, хорсари, а римляните (византийците) са им казвала и мидийци. Нашите предци са известни като пеласги, траки, беси, мизи, българи.
ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?
Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието получено от родителите. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме.
Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.
Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.
Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.
От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби).
Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.
В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα.
Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.
Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците.
Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).
Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.
След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.
Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.
За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.
Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta–ra–ke–wi–ja/ te–re–ke–wi–ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).
Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae – Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).
Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).
Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика.
Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.
Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.
Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.
Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи –τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на –τερκος, τορκος със санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ–силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).
Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ – силен, могъщ, побеждаващ, са българските трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr–сила.
Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун–удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.
На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.
