След сагата със Сашко /почти усетих съжалението на журналисти и случайни читатели, че историята приключи благополучно и нищо конспиративно и извратено не се разбра/, тези дни се вее сагата с една актриса, която доста неартистично и неадекватно се оплаква какво се било случило преди пет години. Всъщност темите на деня на медиите са толкова далеч от темите от ежедневния живот на хората, че минават в границите на абсурда.
Днес между другите важни новини като това преди пет години Вергов какво бил казал на Димитрова и какви точно са били отношенията между тях, излезе и новината, че всеки трети пенсионер ще е под границата на бедността след Нова година. То, не че с 504 лева може дори да оцелееш, но явно правителството смята, че може. За нормален живот тези пари могат да стигнат за седмица максимум. Тоест, всеки трети пенсионер е в риск да не може да оцелее с пенсията, за която цял живот е работил и е внасял осигуровки. Това означава, че тези хора не могат да си купят животоспасяващи лекарства, нормална храна, за дрехи и обувки да не говорим. Това означава, че много домове през зимата ще бъдат студени и тъмни, а обитателите им – в пълна енергийна нищета и бедност.
Между важните въпроси кой политик какво бил казал на друг политик, стои маловажният за тях въпрос защо цените в хранителните магазини растат ежедневно и защо кило сирене стигна цената на кило луканка. Стои въпросът как с тези заплати да се покрие галопиращата инфлация. Добавките към заплати и пенсии са просто подаяния, а не решение на проблема. Липсата на бюджет и то адекватен, ще се отрази още по-зле на битието и житието на българите. Но, съдейки по медиите, много по-важно било някаква актриса защо била мълчала пет години. Всъщност, сега се сещам, че ако журналистите наистина се интересуват от насилието срещу жени, да отидат в полицията да попитат колко сигнала има от жени и какво точно е направила полицията. Да отидат в болниците и да снимат с тяхно съгласие наистина пребити жени. Да отидат да вземат интервю от жени, които са в защитени центрове и се страхуват за живота си. Но май целта не е насилието срещу жени, а една соросоидна конвенция. Мислещите го осъзнават. Немислещите се носят по течението. Но и те вечер се връщат в дом, в който сметките започват да стават непосилни, а трапезата – все по-оскъдна и скъпа.
Интересно кога медиите от сутрин до вече ще ни занимават с това, че в България има хора и то образовани, с професия, работили десетилетия наред престижни професии, които сега не могат да си купят нормална храна и лекарства. Защото това е трагедията! И не бива покрай злободневните соросоидни глупости да забравяме основните проблеми!
Елена Гунчева-Гривова
