Елена Гунчева - Гривова
Все по-усилено на територията се налага едно име, като странно за повечето българи – в добра светлина. Последната половин година, съдейки по публикациите в медиите, Делян Пеевски се е посветил на добри дела и остра критика към нередностите в управлението. Интересното е, че който и друг да беше го направил това, щеше да пожъне суперлативи и електоратът да го припознае като новия спасител. Да, ама не! И въпросът е защо.
Основният проблем е, че никога и никой българин няма да припознае ДПС за българска партия. Генетично ни е заложено да се опасяваме и да не искаме ДПС да управлява. Защото, каквото и да си говорим, все пак това е етническа партия на българските турци. И не можем да бъдем сигурни, че хората в нея не служат на Родината си – майка, ама не точно България. Предишният председател – Карадайъ, се изпусна да каже, че Турция му е Родината – майка, като по този начин възпали и без това болката на българите, че чужди управляват Родината ни. Ама нашата – България, не тяхната – Турция.
Никой не оспорва, че Доган е отличен политик, който много добре си изиграва козовете. Но…не е българин. И, както сам арогантно заяви: „разпределя порциите в държавата“. За вилаетите на ДПС се знае достатъчно и за техните олигарси. Знае се зависимостта на избирателите на партията и кръговете фирми и финансиране. И това, което няма да простим, е официалното или неофициално участие на ДПС във всяко едно антинародно и антибългарско управление на България.
В случай, че ДПС се стреми към официалната власт и официално да управлява, мисля, че съпротивата ще бъде много сериозна. Защото вече няма да става дума за партия. А за НАРОД и Родина. И там аргументите ще бъдат съвсем различни.
ДПС още в самото си начало се опитва да промени усещането, че е етническа партия. Като привлича българи в редиците си. Йордан Цонев например. Никой не оспорва, че е умен. Проблемът е, че е там и това българите няма да му го простят. А сега да разгледаме Пеевски. Когато 2013 година бяха протестите срещу него, много сериозно се замислих защо. Той владееше медиите и оказваше влияние върху почти всичко. По-скоро при сериозен размисъл стигнах до извода, че на някого му пречи. Защото тогава – 2013, протестите не бяха спонтанни. Бяха умишлено дирижирани, а цялата кампания срещу Пеевски си личеше, че е организирана от хора с много влияние и пари. Като това приключи с включването му в „Магнитски“. Явно целта е била да го накарат да е послушен.
Сега нещата стават по-сложни. Нали разбирате, че няма как това лансиране на Пеевски в момента да стане без благословията на Козяк? Същите тези, които го включиха в списъка „Магнитски“ и на практика проведоха една негативна кампания срещу нещо последните десет години. Какво се промени?
За разлика от някои анализатори, които гледат звездите и световните лидери им се обаждат по телефона да ги уведомяват за намеренията си, аз нямам ключовата информация какви са плановете. Виждам приложението им. В интерес на истината, Денков и Петков и Борисов са ми по-неприятни и определено по-вредни от Пеевски. От друга страна, не се знае какво е замислено за България, а това е много, много опасно.
В момента България е на ръба на пропастта. От една страна – геополитическата обстановка е много усложнена. От друга – вътре се самоизяждаме и унищожаваме. Затова и дребните детайли са важни, за да остане бъдеще за България. Важно е по всякакъв начин това слугинско правителство да си отиде. И да дойдат умни хора, милеещи за България. Винаги има изход. Дори по времето, когато сме били съюзници с Хитлер, управляващите са намерили начин да не изпратят българи на фронта и да спасят евреите. Пълна независимост не можем да имаме в момента и никой няма да ни я позволи. Но много спешно ни трябва управление, което поне да запази България и да я изведе на спасителен бряг.
Тук се срещат много интереси. И на американци – и двете им лобита. И лошо – на англичани. На турци. Дори на китайци. Играта е многопластова и всеки, който пъхне пръст в машината, ще бъде смлян.
И да се върна на Пеевски и ДПС. Българите няма да приемат официално управление на ДПС, каквото и да се случи. А всеки българин трябва да избира коя му е Родината и на кого да служи. И понякога совите не са това, което са.
В политиката разбрах едно от първия ред – нищо не е такова, каквото изглежда. Видях евроатлантици, кълнящи се във вярност на ЕС, които поднасят цветя на падналите български национални герои и се просълзяват на химна на България. Видях патриоти да продават интересите на България за лична изгода. Видях турци да внасят полезни за народа ни решения и видях българи да ни продават на чужди. Видях как решенията за България не се вземат на територията й. Видях страха. Видях и как въпреки всичко има съпротива. Не тази в парламента и по фейсбук, разбира се. В разгара на ужасяваща битка за България сме. И всеки ход е важен. Дори и Патриарха.
Предстоят събития. Бог да пази българския народ!
Елена Гунчева-Гривова
