А запекът се цери с клизма.
Кака Херо вече мъкне маркуча.
Леля Корни припка с легена.
Червото се отпушва и от него изскача почти невредим …
Най-умният, най-красивият, най-достойният, най-надареният, най-неподкупният! С най-голямата глава, с най-големите очи, с най-големия нос, с най-големия… критерий!
Председателят!
Този, когото тридневните стомашни клокочения и куркания на парламентарния стомах най-сетне хлъзнаха към дванадесетопръстника, промушиха го със спазъм в intestinum tenue, после с гърч го натикаха в колона, а от колона той утре звучно ще излети на трибуната и ще грабне камбанката!
Дългоочакваният неизвестен!
Спасителят на парламентарната демокрация!
Данчо Ментата!
В утрото на светла ера, с факела на нова вера!
Сус, размечтахме се! Чак такова рядко щастие не ни е писано. Ще получим нещо по-скромничко, но пак с изпитани качества. Утре за председател ще бъде избран Кристиан Вигенин – ха на бас!. Отличен избор и от гледна точка на Истанбулската конвенция ( градска легенда, вражески фейк ).
„Въпрос с повишена трудност:
С какво утрешният Кристиан Вигенин е по-добър от вчерашния Кристиан Вигенин, та още вчера не гласуваха за него?
Мен ако питате, вместо да правим клизми и да тъпчем с пургативи тоя ан*ален парламент, просто да го ритнем в задника! Видя се, че у него работи само този орган. Затваряме го и го дезинфекцираме! Нови избори, но с нов изборен закон! Промяна на политическата класа и система – само така ще проветрим българския политически живот и ще разкараме от него нетърпимата воня на мърша!“
Милена Върбанова
