Партиите са голямо зло за България. По повод вчерашното гласуване и коментарите на възрожденци: гласуването не е против или за Пеевски или Борисов. Гласуването е да се спази ли закона или не. Явно трудно схващате разликата между принципна позиция и партийни интереси.
Едно от нещата, които осъзнах, докато бях депутат са, че не ставам за политик в този вид на политическата система в България. Аз съм свободолюбив човек и смятам, още повече като народен представител, че трябва да отговарям само пред българският народ и пред съвестта си, а не пред партийната дисциплина. Смятах наивно, че трябва да се гласува за спазването на закона, защото иначе какъв пример щяхме да дадем ние, народните представители, ако ние не спазваме закона. Като юрист винаги съм поставяла закона на пиедестал, защото оттам тръгва правовата държава, демокрацията и гражданското общество. Ако депутатите не зачитат закона, какво да очакваме от народа?
Политическите интереси са ясни. Но извън това, остава факта, че вчера народните представители осуетиха наказателното преследване срещу човек, хванат на местопрестъплението с белязани пари за търговия с влияние. С 200 000 лева, да бъдем по-точни. Колко от избирателите на партиите, гласували да му бъде запазен имунитета, са виждали толкова пари накуп?
Защо никой не отчита, че когато има подобно наказателно разследване, голяма част от депутатите сами се отказват от имунитета си, за да не пречат на разследването и да дадат добър пример. В групата на Възраждане също има такива депутати, които се отказаха от имунитета си преди, дори самият Костадинов го беше направил. Голям спор беше и за имунитета на Лена Бориславова. Не трябвало да се прикриват престъпления и т.н….и изведнъж препятстваха разследване срещу сериозно престъпление. Това не е политическа позиция. Това е позиция срещу закона, срещу правото, срещу народа и срещу държавата.
Когато някой е престъпил закона, няма никакво значение от коя партия е и с кого е свързан. Както и какви политически интереси вървят с него. Въпросът е един – да се спази ли закона или не? Да се разследва ли престъплението или не? Да се борим ли с корупцията или не?
Вижте какво стана на последните избори. Партиите в парламента на практика защитиха изборните измами и се нахвърлиха не върху тези, които подправяха резултатите, а върху тези, които искаха справедливост и отчитане на реалния народен вот. Принципна или партийна позиция, как мислите?
Въпросът не беше кому е изгодно гласуването. А защо народните представители препятстваха разследването на престъпление. И с оглед времето, прикриване на следите и забравяне от страна на свидетели за случилото се. Явно някои партийни фенове забравят, че има неща над партията им.
За мен е недопустимо партийният интерес да стои над България, над закона и над морала. Затова и не ставам за политик. Осъзнах го, когато Костадинов ни разпореди да гласуваме декларацията срещу Русия с въздържал се, вместо с против. Спорих с него, не бях съгласна, но накрая, за мой срам, натиснах копчето, че се въздържам. А имах ясна позиция, смятах другояче, исках да си кажа мнението. Но не можех, защото партийната дисциплина и интереси налагаха да мълча и да смачкам съвестта си. Някои гласувания и досега ми тежат. Опитах се да бъда вярна на партията, а не на България и на съвестта си и не успях. Дългите болнични ми помогнаха да осъзная, че никакви партийни интереси не могат да бъдат поставени над България и над съвестта.
Днес Народното събрание е пълно с послушници. Вчера гласуването не е било да се спази закона и да се бори корупцията, а кому е изгодно свалянето на имунитета. Дъно за парламентаризма, морала, България и депутатите. А още по-жалкото е, че българите не разбират защо във всеки един случай трябва да има принципна позиция, в която водещи да са правото, морала и българските национални интереси. А не партийните.
Елена Гунчева-Гривова
