Не успявам да проследя как някои успяват нищо да не разберат. Сутринта казвам, че съм мислила за мой проект, но изисква много усилия и пари, така че няма начин, след час чета, че вече съм заформила нова партия. Или някой не слуша, или не му е изгодно да разбира.
В България са регистрирани над 300 партии, от които над 120 действащи. Макар и внимателно следяща политиката, си признавам, че за повече от 20 не мога да се сетя. По какъв начин се изявяват и какво точно правят, е загадка дори за мен. В България винаги има мераклии за воеводи и дефицит на четници. Ей, и един нарцистичен лидер, като не е успял да оглави ВМРО, се е отцепил и си е направил своя си партия, където да се наслаждава на величието си. Ама защо?!?
Защо трябва да правим партии на лидерите, а не партии на идеите? Ако се замислите, в политиката идеологиите не са кой знае колко много. Да кажем, около десет по-сериозни. А оттам нататък? Какво отличава една партия от друга освен лидера? Май нищо.
Новите партии са системна грешка в политиката ни. И без това българите прекалено много политиканстваме и малко осъзнаваме разумните решения. Затова и поредна системна грешка няма да правя. Освен това, като човек, който мисли, не се захващам никога с кауза пердута. Започваш нещо, ако шансовете за успех са по-големи от 50 %. И ако си подсигурил ресурсите. Да си видиш името като лидер, не ми е детска мечта и да си призная честно, не ми се и занимава. Аз харесвам идеите. Харесвам и личностите, но малко са такива в политиката.
Затова и моля да се успокоят приятели и врагове, особено възрожденци. За мен България и българският народ са над личните амбиции и кариера. Ще отида там, където ще бъда полезна за Родината си. И може би всеки политик трябва да се замисли кое е на първо място.
Елена Гунчева
