Великият руски поет Пушкин, потомък на Соломон и Савската царица, ни е оставил великолепната малка трагедия „Пир по време на чума“, чието заглавие е станало матрица на толкова блестящи метафори за странното поведение на човеците пред надвисналата всеобща гибел.
Още през 14 век, Бокачо пише в предговора си към „Декамерон“, че в дните на страховитата чумна епидемия, покосила Флоренция и цяла Европа, богатите флорентинци неистово се веселели в кръчмите и пръскали с пълни шепи натрупаното имане, защото на следното утро едва ли са щели да оживеят и да имат живи потомци, на които да го оставят.
Но Бокачо описва нотабилите на Флоренция – търговци, банкери, ненадминати акробати в сделките, сребролюбци – но и създатели на Ренесанса, меценати, колекционери на гениални артисти и на антични реликви, ценители на изкуството, превърнали собствения си живот в изкуство. А поведението на българския лумпенаж, самоназвал се „политически и бизнес елит“ при днешните много по-страшни обстоятелства, е коренно различно. В урагана на започналата Трета световна война, той продължава дивашки да граби и да къса мръвки от Майка България.
Да храчи срещу Бог и да тъпче с нозе неговите заповеди.
Нашенската престъпна паплач не мисли, че само подир две-три години, когато Тихият и Атлантическият океан се слеят и между Мексико и Аляска се ширне огромният проток на руско-китайската дружба, натрупаното им кърваво злато няма да чини крина жито, къшей хляб. Напротив, колкото повече злато е знайно, че притежава някой мошеник, на толкова по-зверско гонение той излага чадата си – в името на които е грабил.
Къде ще скрие награбеното – в Марианската падина или на връх Джомолунгма? Къде ще се навре той самият? На 100 км под земята в убежищата на дълбоката държава? Вероятността да го поканят там е нулева.
Единственото разумно нещо, което може да стори днешната „управленска“ измет, е да върне откраднатото и да моли за милост българския народ.
Времето, което й остава, не изтича – ТО ВЕЧЕ ИЗТЕЧЕ.
Но тия кретени съвсем откачиха и смятат, че цял живот ще крадат безнаказано! И че поколенията им цял живот ще крадат и ще минават метър! Ще крадат до края на света и подир края му! Забравили са, че само сиренцето в капана е безплатно.
Какво да се прави, светът е устроен така, че всяко животно върши само това, за което е програмирано. Лисенковщината е псевдонаука. Дори под заплаха от тотално изтребление, биологичният вид не се променя – и в Съдния Ден гарванът ще си грачи, котката ще мячи, ракът ще ходи назад, скунксът ще сее смрад, а Боко и Кире – ЩЕ КРАДАТ!
Милена Върбанова
