Без съмнение делото на Кирил и Методий (Страхил и Енравота) е важно, а глаголицата има своето място в нашата история. Тя не бива да бъде забравяна, но необходимо е да осъзнаем кое накара Цар Симеон да поръча нашата БЪЛГАРСКА писменост, а след това да вложи огромни усилия, за да я разпространи в необятната тогава наша страна…
Прави го, въпреки че съществува глаголицата, а дори повече – тя е вече приета за писменост, на която може да се превежда Библията.
Разбирате ли…
Глаголицата е четвъртата азбука, след еврейското, латинско и гръцко писмо, на която става възможно да бъде преписвана Библията.
При все това, въпреки наличие на ПРИЕТА от гледна точка на християнството писменост, Цар Симеон предпоставя създаване на нова азбука, която не може да бъде наречена друга – освен Българска.
И отново се случва нещо небивало…
На нашата българска писменост се превежда Библията, но и повече, БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК СТАВА БОГОСЛУЖЕБЕН!
За да добием представа какво значи това, нужно е да си дадем сметка, че се случва в Девети Век.
В Британия четат Словото на английски ПЕТСТОТИН години по-късно!
Във Франция четат Библията на френски ОСЕМСТОТИН години по-късно!
В Италия – на италиански, четат ДЕВЕТСТОТИН години по-късно…
Създаването на БЪЛГАРСКА Писменост дава възможност на нашите предци да възпроизведат и в много други страни нашите вяра и букви, а то значи дух.
Това е предаване на нова цивилизационна посока, а тази нова – различна посока (за разлика от всички други християнски държави) се е случила напълно безкръвно.
Латини, Испанци, Антличани, Французи – всички те са налагали своето с огън и меч, докато нашите предци са го сторили със СЛОВО!
Затова днес за Русия можем да говорим като за най-голямата БЪЛГАРСКА държава. Те пишат с нашите букви и говорят с нашите думи. Те изповядват нашата вяра
И, знаете ли..
доказа се вече, че до голяма степен говорът – езикът, с който си служи човек – води до определени нагласи в мисленето. Затова англосаксонците са едни, а ние и русите – по душевност сме други.
За да дам още едно доказателство какво значат нашите букви и слово, колко са те истински и не са просто измислени някакви знаци, а носят знание – духовен заряд, ето един малък откъс:
“… – Всяка буква определя набор от думи, които се пишат чрез нея.
– Това се подразбира, какво ми казваш с това?
– Всяка буква е още и образ, а този образ определя смисъла на думите започващи с нея. Ето, вземи буквата “O”.
Огнян ме погледна, сякаш да се увери дали внимавам в думите му и продължи:
– Тя е просто един издължен кръг, нали?
– Да. – съгласих се.
– Какво прави кръгът?
– Как какво? Обгръща, обгражда, обхваща, обикаля, оковава, обсажда…
– Какво значат думите, които използва? – усмихна се Огнян.
Наистина поразително! Изглежда, че има смисъл в това. Думите, които използвах – думите започващи с буквата “О”, до една въплъщават в себе си онова, което и самата буква, като един само образ показва. Когато използвам думите с тази буква, говоря за цялото нещо.
– Но също, с тази буква пишем и Отблъсква, Остатък, Отвън, Опасение, Опасност… – като всеки човек – дадох се на така предвидимото човешко отричане.
– А това са неща вън от кръга. Всичко се явява в света, като съдържа в себе си и своето пълно различие – противоположност. Как иначе бихме могли да го разберем? – отвърна Огнян все тъй усмихнат.
– Ако наистина всичко идва и с онова, което го отрича – кое побеждава?
– Което хората изберат – отвърна тихо Огнян. – А смисълът да се яви с отрицание е – за да може благодарение на отрицанието си – да се осъзнае.
Стоях напълно смаян от този нов поглед върху буквите, с които така просто боравим. Дали това не е просто игра на ума…
– Дай друга буква!
– Вземи тази след нея, “П”.
– Започнах да изреждам: Проход, Порта, Предел, Пръв, Поле, Праг, Пяна, Пазач…
– Към какво се отнасят тези думи? – Попита все така тихо Огнян, докато си стоеше усмихнат.
– Към нещо, което е отделено от общото. – отвърнах му, без дори да премислям, преди да съм го изрекъл.
– Така е. А и буквата има такъв вид. Тя показва как нещо е отделено. Буквите ни сами по себе си съдържат въплъщението на думите, но те са и запис на сътворението…”
Откъсът е от книгата ми “Пътят”
А написах всичко това, защото е нужно да престанем да приемаме лъжите за “славянското слово”.
Славянското слово се изписва с БЪЛГАРСКИ БУКВИ, създадени не от Светите братя Кирил и Методий, а от Свети Климент в Преслав – по заръка на Великия наш Цар Симеон!
Утре е 24.05 – светла дата, която да ни напомня, че всеки път, когато чуем „Славянската Писменост“ – не трябва да мълчим. Писмеността ни НЕ Е славянска – БЪЛГАРСКА Е!
Използва се от над триста милиона души, а те, за да не кажат „българска“, си въведоха „славянска“ езикова група…
Може. Нека е славянска.
Нека е славянска езиковата група, но тази славянска езикова група пише и чете с БЪЛГАРСКИ букви!
И тези триста милиона не пишат с глаголицата на Светите братя.
Пишат с нашите свещени БЪЛГАРСКИ букви, които Цар Симеон Велики настоява да се въведат.
И не само е настоял, той е платил за това огромни и по сегашни разбирания суми.
Само да дам пример…
От едно агне или яре са можели да се направят най-много четири листа.
Четири!
И ако сметнем колко ярета и агнета са били нужни, за да може ВСЯКА черква и манастир да има требните поне четири евангелия, за да съществува тази черква изобщо. А всичко това не само в земите на днешна България. Защото говорим за царство простиращо се на запад до Италия и Германия, на север до Балтийско море, на изток до блатата край Москва, а на юг до Одрин и Солун.
Трудно е да си представим днес…
Но следва да отчетем колко монаси е трябвало денонощно да преписват, защото всичко това е ставало РЪЧНО.
Но, за да преписват е трябвало да бъдат ОГРАМОТЕНИ С НАШАТА БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ!
Огромен духовен, организационен и материален подвиг. Ето защо ние дължим на предците си най-малко това – да кажем истината на децата си.
За да не може никога повече Путин, или който и да е, пак да рече, че “писменността им е дошла от чукарите на Македония”.
За да не може подкупният и дебилен “запад” да ни гледа като хора “втора ръка”, които са приучени да казват единствено “Да, сър!”
Утре е празник, а днес е просто един обикновен ден. Обикновен, но във всяко “днес” е заченато “утре”
Затова е крайно време да помним, говорим и отстояваме ИСТИНАТА.
Да отворим очи и никому да не позволяваме да забравя кои сме.
Сторим ли го – ще има възход.
Защото целият свят прави път на онзи, който знае откъде идва и закъде се е запътил.
Ще бъде!
Христо Христов
