Протестите- бройката или качеството?
Поколението Z- Zадлъжняло, Zатлъстяло, Zагубено…
от Евгени Минчев
Вече не ходя на протести, не коментирам протести. Не ходя, защото на първият протест през 1990 година, на подлеза пред Ялта един милиционер /не може да е полицай/, ме удари с гумена палка в стомаха. Да го духа. Плащаме им с нашите данъци. Не съм направил нищо, освен, че исках да мина през подлеза. Не коментирам протести, защото произвеждат хейт и ненужни разочарования. Днес, всички рекламират бройката на протеста, без да се замислят за качеството. „Качеството“ ходи по улицата- онези, които си хвърлят угарките по тротоарите, кучетата им серат пак там, децата им крещят като изоглавени. Протестиращите, които не спират на пешеходни пътеки и ти духат с успуха в носа. Протестиращите, които изглеждат мърляви, не заради безпаричието а защото са просто мърляви. Полуизвестни, полу-грамотни, които са там за да се снимат за социалните мрежи. Неуважителните продавачи и сервитьори… Протестиращи, които се надяват да седнат в креслата на онези, които гонят. Какво искате да промените? Променете себе си, за Бога. Работете, усмихвайте се, образовайте се… Възхвалявате поколението Z , че на него разчитате за промяна. Z, като Загубено, Задлъжняло, Затлъстяло, или какво… И да, ако тези протести отскубнат няколко плевела, те верни на природата си, ще израстат със следващият дъжд.
