Само информативно за фб приятелите от общината.
Ще има балотаж в неделя.
Това, че представителя на ДПС щял да победи от първи тур се оказа една голяма пунта Мара.
Техният кандидат събира 1200 гласа, срещу 1900 гласа на действащият кмет.
Това са толкова смешни резултати, че няма смисъл да ги коментирам.
Тези хора, ако мога да ги нарека местен политически елит са лишени от минимална политическа легитимност и доверие.
1200 гласа са два файтона хора.
Трябва да се замислим след такъв мощен вот на недоверие има ли смисъл да се гласува в по – малък от областен град. Това са излишно харчене на пари.
Както бе писал преди време избирател върху една от бюлетините – докога ще се размножавате ?
Иначе няма никаква интрига за балотажа..
Действащият кмет ще отвее представителя на ДПС с резултат 3:1 ..
Но никого не го топли това..
Щото сегашния кмет, съдейки по състоянието на града, толкова е зациклил, че няма накъде..
Поне като го гледам външно и той остарява като нас простосмъртните, но това не ми е утеха.
_________
Последно за вчерашните избори. Някои се учудиха, че за селски кмет гласувах за ПП-ДБ. Не е нещо бомбастично . Кандидатите бяха двама, а другият е от ДПС и гони кмета на Монтана като рекордьор по мандати.
Сега ако разбере, че не съм гласувал за него, малко ще ми се разсърди, но за кратко 
Нямам нищо против кмета ни, само дето не ми харесва партията ДПС. Никога не съм гласувал за нея, признавам си.
Ако бе кандидат от друга партия – щях да го подкрепя .
Той е фелдшер, лекува цялото село и е голям ценител на червеното ми вино.
Каза, че било номер 1 в селото. Не се хваля
Последния куриоз свързан с него бе от това лято.
Кмета ни си взел отпуск, работници и бере кайсии, далеч извън селото.
В същото време аз се мотая из двора ни и ме ухапва пчела .
Пчелата се забива точно между очите ми, където се намира много важна чакра.
Следва мълниеносна болка и бавно, но сигурно подуване като балон. На двете ми очи.
Рекох си – първо ще ослепея, после главата ми ще се надуе като плондер и накрая ще експлоадира …
Та веднага звъннах на кмета, да му обясня какво случва.
Той ме пита дали съм алергичен. В смисъл, задушавам ли се, след като бъда ухапан от пчела..
Отговорих му – до сега не съм се задушавал, но мисля, че този път ще се задуша..
И той отговаря – след малко ще дойда, ще ти бия една инжекция урбазон.
Докато дойде, аз обикалям с подути очи из двора и чакам задушаването. Рекох си, ако минат 10 минути и съм жив, значи може би ще ми се размине .Ама потрепервам леко от паника. Що баш сега, в този приятен слънчев ден, да напусна белия свят, и след него кой – знае в какъв черен свят ще попадна. Страшно е.
Кмета дойде на 15- тата минута с колата си. Скочи от нея енергично. Извади от докторската си чантичка една спринцовка и ми казва : как е, да поставям ли инжекция .
Едното ми око виждаше още. Огледах инжекцията. Дишах. Свободно дишах, въпреки, че паниката затруднява дишането. Но и дума не можеше да става за алергичен шок.
И му отговарям – извинявай докторе ( той е фелдшер, но ние като в Италия на значимите хора им казваме – доктор ), обаче се отказвам.
Премислих и се отказвам.
Доктора ме гледаше недоумяващо, а инжекцията остана да виси във въздуха..Само дето би път и хаби време да идва до у дома и да ме “ спасява „.
Ще ви призная – не ме е страх от инжекции. Не съм първокласник. Уплаших се да експериментирам с тялото си.
Рекох си, хайде една отрова стига, да не си поставям и втора..
До вечерта прогледнах и с двете очи..
Кмета ни, сигурно и той
Но мисля, че ще останем приятели и след вчерашните избори.
Много хубава се очертава и тазгодишната реколта вино
из „Приказки от кооператива“
с Ивайло Георгиев
