Еееех, колко е приятно да се събудиш в страната на Победилата революция.
Отваряш очи – евро-атлантическото слънце те гали и сякаш пита: „Защо още не си се записал като доброволец в „Азов?“.
Една ведрина изпълва ума, усещането за светло бъдеще те тонизира, а перспективата кадрите на ПП-ДБ най-накрая да напълнят министерствата приятно гъделичка съзнанието. След десет години отново правим исторически компромис и човек няма как да не диша с пълни гърди, опиянен от политическо щастие и перспективи…
Почти като в онази стара руска песен – „не знам друга страна, в която така свободно да диша човек“.
Вън от шегата, не знам дали осъзнавате историческите измерения на този ден.
Ден, в който Евгений Дайнов пуска статия на Деян Кюранов със заглавието: „Политическият разум: Победа. Без прилагателни“.
Тези двамата са едни от основните политически идеолози на градското дясно. И заради това е важно да видим как се врътнаха само за 24 часа. Има стриптийзьорки, които не успяват да се справят така добре с движенията около пилон.
Според Кюранов полягането пред ГЕРБ е „победа“. Ни повече, ни по-малко. Реабилитацията на едноличния режим е здрав разум. И заради това според него трябвало да се поздравим. Проф. Дайнов споделя тези мисли.
Велик ден.
Ден, в който инфлуенсърите на дясното, които вече изпитваха интелектуален дефицит да мислят за нови прилагателни за Бойко Борисов, сега призовават за здрав разум, хладнокръвие и подкрепа.
Светлите съвести на Отечеството вече нямат никакъв проблем с ГЕРБ.
Нито с лъжата.
Нито с безкрайната измама.
Нито с потните селяни, които гласуват за Борисов. Защото в продължение на няколко години това беше основният лайтмотив на техните творения. „Горницата“ (терминът е на Дайнов), която се шляе със соево лате по жълтите павета и танцуващите хоро тъпанари, които скапват тяхното храносмилане.
Сега обаче Борисов им даде да правят правителство, окъпа ги във власт и изведнъж целият им проблем с ГЕРБ се стопи. А какви клетви само бяха, че те са алтернативата на мафията, че само те имат ноу-хауто как да преборят Борисов и да нормализират държавата.
И най-лошото е, че целият този трик вече един път е игран.
През 2014 г. тогавашното издание на градското дясно на име Реформаторски блок стана коалиционен партньор на Бойко Борисов в неговото второ правителство.
И тогава ни заливаха с розова словесност, че вече държавата ще е друга, че сега ще проснем Конституцията на операционната маса, ще й направим бърз лифтинг и ще се събудим в различно измерение.
Резултатът днес е като спомен от гаден махмурлук. Реформаторският блок потъна в канализацията на историята, но оттам излезе „Демократична България“, а след това президентството допринесе към историята на безчестието, като създаде „Продължаваме промяната“.
И така стигнахме до Ротационната България.
И най-нелепото от всичко са начините, по които идеолозите на дясното се опитват да скрият своето предателство, подлост и полягане на Борисов.
Не било коалиция! Интересно тогава какво е?!. ПП-ДБ и ГЕРБ заедно изработват програма за управление, а Мария Габриел е вицепремиер. Това е в пряко противоречие с всички изречени лъжи, че силите на доброто няма да подкрепят правителство с политически фигури от ГЕРБ.
Трябвало да се отстрани от власт Радев и да се попречи на „Възраждане“ да отидат на нови избори, че щели да растат. Такава аргументация е на ниво гимназиално съчинение. Всяко безчестие може да си намери политически есеисти, които да го оправдаят. Но тогава дайте да наричаме този съюз „Коалиция на страха“. „Коалиция на страха“, която моментално ще се превърне в „Коалиция на войната“.
И, честно казано, още през 2020 г. в бурното лято на площадите имах подозрения към градската десница. Защото това бяха хората, които един път вече се отдадоха на Борисов. Но мислех, че са се поучили от своята грешка.
Оказа се, че през цялото време те просто са искали власт. Като гледам как днешните им инфлуенсъри се опитват да замазват срама от измамата и предателството, ми става ясно, че от тази общност никога нищо добро за България няма да излезе.
Важното е, че Победихме.
Нали така?
Спомням си момент от сериала „Капитан Петко Войвода“. След Освобождението той отива при един от своите съратници – Арнаутина (ролята великолепно се играеше от Джоко Росич), за да се опита да сподели с него своите притеснения от това, което става в България. Бившият съратник обаче се е уредил на работа и му казва: „Ееех, войводо, бихме се, ама имаше защо“…
Защо в случая означава службичка.
Революцията победи.
Нашите излъгаха и се добраха до властта.
Край на битките.
Дишайте свободно!
автор: Александър Симов
duma.bg
