Уважаема г-жо Томова, отговарям на Вашата статия, публикувана, както в афера.бг, така и в „Свободно слово“. Тя отправена към Слави Трифонов, но аз си позволявам да дискутирам същия въпрос от гледна точка – заявявам го за кой ли път – не на политик, шоумен или „задкулисник“ – нямам нищо общо с лицата на т.нар. „преход“ – а на българска гражданка и специалист по история. Прекарах две десетилетия в чужбина като икономически емигрант, но непрекъснато наблюдавах процесите в България – като историк, публицист и участник в протестите от 2013 г. насам – и смятам, че достатъчно познавам тези процеси.
Следя отдавна Вашия сайт афера.бг – вие сте най-дейният и непримирим разобличител на мерзостите на българската мафия, която за три десетилетия се срасна с държавата. Тъй като чуждите окупатори унищожиха държавата с ръцете на мафията, вече дори не можем и на смях на говорим за държава, а за колониална администрация с мафиотски структури, заменили държавните институции. Тази колониална администрация се представлява от т.нар. „българска парламентарна многопартийна демокрация“, която по същество е диктатура на окупатора. И не е многопартийна, а еднопартийна, защото всички „политически формации“ от „целия спектър“, всъщност са една партия – на окупатора.
Няма смисъл да говоря тези втръснали истини на човек като Вас, който е кипял в горнилото и се е пекъл в пещта на събитията. Протестите от 2020 г. започнаха с Вашите разтърсващи публикации и снимки на един самозабравил се ориенталски диктатор от най-пошъл тип, проснал се напряко на кревата, в което се е правил на мъжкар, край нощно шкафче с патлак, пачки и златни кюлчета. Исторически документи на падението на нашата „държава“. От Вашия сайт тръгна пълната нетърпимост към властта на пладнешката шайка Герб и смъкването й власт. Вие стоите в началото на сегашната парламентарна криза, която показва гротескната парализа на крепителите на чуждата диктатура – т.нар. парламентарно представени партии. Вие пламенно убеждавахте българския избирател да не гласува – защото няма никакъв смисъл и политическата мафия само ще се подиграе с неговия вот!
Във всичко това аз съм напълно съгласна с Вас и Ви се възхищавам. Но ето че днес със същия плам, с който изпепелявате криминокрацията, вкопала се в „българската парламентарна демокрация“, Вие взривявате бомба от възмущение срещу идеята за президентска република.
Не Ви допада С.Трифонов като неин пропагандатор? Разпознавате нечист подтик в тия негови непрекъснато подемани призиви? Съзирате в тях таран за връщането на власт на неговата малка групичка от „случайници“ или „неуспешни подставеници“ в политиката? Всъщност всички тия марионетки от плоския куклен театър в турскоамериканския щат Бългеристан, са случайници и зле скроени подставеници – защото са много лесни за разобличение и бързо излизат от сцената. Слави Трифонов е българският вариант на американския проект за шутове – политици в Европа – като Бепе Грило – „Пет звезди“ в Италия и Зеля „Слуга на народа“ – в Украйна. Както видяхме, българският вариант на този холивудски сценарий се провали и бе заменен с Подмяната.
Но нима Слави Трифонов е някакъв идеолог на президентската република като модел за държавно управление? Тя е съществувала далеч преди той да се роди и успешно съществува и днес. Защо трябва да я отъждествяваме с него?
Всички сме съгласни, че е нужна коренна промяна в системата на управление на България, нали? Абсолютно невъзможно е да търпим сегашното положение. Е, как ще се промени каквото и да било, ако се запази същата система – та тя е мъртва, вони и заразява. Казвате – нови избори, „избори до дупка“, докато се пръкне някаква приемлива формация, за ковто хората ще гласуват. Колко избори са нужни, според Вас, докато се появи тая спасителна политическа сила на хоризонта? Какво можем да чакаме от безкрайни избори, ако не се промени ИК? Дори подобна лелеяна формация да се появи в мъгливото бъдеще и да прескокне 4- процентната бариера, колко време ще й трябва за да събере половината от гласовете плюс един и да има мнозинство в НС, за да състави свое правителство?
Ясно е, че ако се действа по един и същи, доказано безрезултатен начин 100 пъти – не можем на 101-ия да очакваме различен – камо ли по-добър резултат.
И помислете – докато траят „изборите до дупка“, каква форма на управление ще има България? Президентска република – даже в абсолютен смисъл, щом президентът назначава правителството, а парламент отсъства. Така че процесите вече са тръгнали по своя естествен път.
„Многопартийната парламентарна републиканска демокрация“ не олицетворява българската държава, а само един 33-годишен период от историческия й живот- най-позорния, най-жестокия. Тя вече се изражда във фашистка диктатура. След Освобождението, от 1879 до 1934 г. многопартийната парламентарна система е съществувала в много по-ограничен вид – в условията на констуционна монархия. „Звено“ и Военният съюз забраняват партиите – като служещи на външни интереси и лично облагодетелстване на партийните върхушки. Икономическото състояние на страната веднага се подобрява.
Няма да повтарям написаното вече от мен по този въпрос в други статии.
Аз изобщо не повдигам въпроса коя форма на управление е „по-демократична“ – това е смешно в днешните условия. Важно е кой модел с по-голяма вероятност би осигурил прехрана на населението и би запазил народа от вкарването му във война. Ако остане сегашната система – макар и на доизживяване, защото „и едните, и другите са маскари“ и няма смисъл да правим промени – влизането на България в военния конфликт е абсолютно сигурно. Първата заявка на парламентарната ни демокрация е „да окажем военна помощ на Украйна“.
„България е малка страна – не й трябва президентска република“ – твърдите Вие. Напротив, това не зависи от размерите на страната, а от нейното състояние. Една благоденстваща страна може донякъде да експериментира с формата на държавно управление. Една страна пред гибел се нуждае от по-голямо средоточие на държавната власт. От лична, а не от размита колективна отговорност за политическите решения. Особено страна в непосредствена близост до театъра на военните действия. В нея трябва да се обяви дори извънредно положение – и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Най-важният Ви довод срещу президентската република е: “ Ами ако Боко Тиквата бъде избран за президент?“ Тук напълно ще се съглася със Слави Трифонов – та Тиквата управляваше 12 години като диктатор, дори като монарх – разбира се, васален, продажен и престъпен. Каква беше в неговия случай разликата между министър-председател и президент? Тиквата дори имаше и продължава да има престъпна клика, широка опора в облагодетелствания от него лумпенаж – неговата лична преторианска партийна гвардия Герб. Той в истинския смисъл на понятието властваше като африкански цар – под опеката на Големия брат. Именно затова партийната система трябва да бъде ограничена и в България, в помощ на президента, трябва да действа мажоритарен парламент – с не повече от 100 депутати.
Радев бил „зелен чорап“ и част от статуквото – тръбите Вие. Никак, ама никак не идеализирам Радев и съм писала срещу него не по-малко от Вас. Той жестоко разочарова българските граждани. Но първо – не отъждествявам президентската институция с Румен Радев. Второ – президентът в никакъв случай няма да е пожизнен. И трето – каквото и „статукво“ да е Радев, не мога да го приравня до Боко. Мисля, че Радев разбра греха си, насаждайки кирчовците във властта. Той не иска война – в това съм сигурна. И ако помогне за установяване на президентска република – това ще е истинският му принос за България.
Останалите аргументи вижте в статията ми „За и против президентска република и мажотитарен вот“.
Знам, отлично знам, че с толкова американски бази и натовски войници на българска територия – И БЕЗ НАША НАЦИОНАЛНА АРМИЯ – всички сметки, които правим, са сметки без кръчмаря.
Милена Върбанова
