Институционализирана греховност, отколе заговорила в първо лице / единствено число, постанови – насред «страстната седмица» да започне разпването на парламентаризма български…
Униформено богоборчество, отприщило бесовщината на унищожаването на авторитетите по пътя към авторитарната власт…
Не случиха на народ управниците ни, да ги подреди в урните според мераците им, и това си е… Я сме останали «три синджира роби», я не, затова – кръстове достатъчно, за да ни подкарат към Голготата ни…
И без това, съотношението между вярващи и невярващи, фрапантно не е вече в полза на кръстещите се…
За няма и три дни от Цветница – върбовите ни клонки в трънени венци превърнаха… Колкото до камшиците – отдавна сме обръгнали на словата им на взаимна ненавист и презрение към собствения си род…
Така и не проумели, че там, на върха, Кръстът не гледа нито на Изток, нито на Запад – единствено нагоре, към Отца…
…………………………
За тридесетте инфлационни сребърника се изпокараха още първия ден новоприклелите се в имунитета си апостоли – първият между равните не могат избра…
Служебният синедрион протрива доволно ръце – ние сме «спасителите»!… Тия даже на «тайна вечеря» не могат се сбра и до Гетсиманската градина няма да стигнат…
…………………………
Опустява Храмът парламентарен, превърнат в тържище на разпродадени надежди за Възкресение българско…
Останките от един, някога уверен в себе си и изпълнен с достойнство народ, се тътрят по своята заслужена от лековерието «Via Dolorosa»…
Нагоре, към «оня връх», на който осъзнаваме, че безвъзвратно сме пропуснали да погалваме от време на време Кръста, на който рано или късно сами ще бъдем приковани….
Димитър Недков
