Разумно ще е днес да се замислим накъде ни тика евроатлантическото мнозинство. Много е лесно да харесваш евроатлантическите ценности и да се вееш с розови пера на прайд, много е лесно да усвояваш грантове, много е лесно да продаваш Родината си. Но народът ни трябва да разбере, че само една крачка ни дели от същия ужас, който днес беше в Москва.
Съвсем скоро може да дойде ден, в който да бомбардират децата ни по улицата, в който да отидем на концерт и да бъде убити от картечница или бомба. Съвсем скоро можем да отидем на пазар и никога да не се върнем, и да ни погребат в затворен ковчег, ако е останало нещо от нас. Съвсем скоро ужасът на войната може да дойде и тук.
Помните ли Горловската Мадона на 23 години, убита от шрапнел заедно с десетмесечната си дъщеря в прегръдките си. А сега си представете, ако вие си разхождате бебето, внучето и започнат да стрелят по вас?
Може би един от проблемите на днешното общество е, че много хора не са гледали съветските филми за войната. Нито пък френски, италиански. Те имат някаква митична представа, но не знаят какво е да живееш в ужас години наред и когато заспиваш, да не знаеш дали ще се събудиш, да трепериш дали няма да убият детето ти пред очите ти, да бомбардират дома ти. Ужасите на войната са много и повечето хора, които са ги преживели, никога повече не са същите.
Все още имаме шанс да не се включваме в това безумие. Защото след това от България няма да остане нищо.
Елена Гунчева-Гривова
