Много си обичам народа, но няма как да не забележа един голям наш недостатък. Ние много мразим да мислим като общество, като народ. Отделното надделява над общото, личностните проблеми – над обществените. Допускаме злобата, отмъщението и безразличието да определят бъдещето на държавата ни. Заедно с вездесъщата колектиивна глупост на народ, който още не е свикнал да има своя си държава.
Имах щастието или нещастието да живея в интересни времена. Още в началото на прехода имах интуицията за нещо дълбоко сбъркано в това, което ни натрапват. Помня тогава СДС. И да, и аз се подлъгах, и аз бях ентусиазирана да променим нещо. След това започнаха да ми правят впечатление детайлите. Например злобата на тези, които досега безплатно учеха, получаваха добри заплати, ежегодни почивки на евтини цени, сигурна работа и дом . Те освирепяха срещу тези, които досега бяха на власт, а реваншизмът се изроди в нещо пъклено. Няма да забравя ликвидационните съвети. Помня една учителка – стара мома, назначена да ликвидира ТКЗС в едно голямо село, заедно с още няколко, които село май само на картичка бяха виждали. Когато върнаха животните на хора, които вече трето поколение бяха в гррада и започнаха кланетата им по улиците, реки от кръв се стичаха. Та тая недооценена женица, тържествуваща в елементарността и глупостта си, се радваше. На всеослушание разправяше, как е „смачкала“ гадните комунисти. Дребната й душица беше щастлива. И не само тя. Хиляди аутсайдери и маргинали решиха, че това е техният шанс.
Когато казах какво мисля на хора в СДС, ме нарекоха млада и глупава и че не разбирам величието на момента. Не разбрах. Виждах само реките от кръв по селата, изоставените ниви, празните заводи. И глупостта ми да мисля, че възрастни нормални хора биха видели истината. Не я видяха. Оставиха пред очите им да разрушат всичко, което бяха градили общо, с народни пари. Видях глупостта им да оставят няколко американски проекта да приватизират и реституират всичко общо, смеейки се на наивността на глупаците, които като м. скачаха по площадите. Помните ли – „Кой не скача, е червен!“. И помня как тълпата беснееше срещу тези, които питаха какво общо има скачането с комунизма, смяната на системата и демокрацията. Скачайте, бе! Кой не скача, е предател!
Тази безумна глупост продължи. Заедно с пълният отказ от инстинкта ни за самосъхранение като народ. Поднасяха ни едни лъскави пластмасови проекти, а ние като наивни дечица в цирка се радвахме и ги избирахме. Без никаква мисъл да мине през главите ни. И се хвърляхме наивно от престъпник на престъпник, от проект на проект, от глупак на глупак. Заедно с яростта и унищожаването на всеки, който се опиташе да каже истината за това, в което сме се превърнали.
Ние загубихме инстинктите си. Остана ни само наивността. Отказваме до степен на пълна инфантилност да преценяваме разумно политиците. Тях ги делим на три: или „Осанна“, или „Разпни го“ или „Всички са маскари“. И сме готови и братята си да избием, ако ни посочат истината и ни накарат да мислим.
Колко пъти, българи? Колко пъти ви лъгаха? Колко пъти ви говорех за Борисов, че е мутра? Колко пъти ви казвах за Слави Трифонов, че е проект и че е вреден и какво ще се случи? Колко пъти ви казвах за Манолова, за всеки от поредните проекти. Не слушате, не мислите, не искате да се върнете в реалността. Всяка истина, която не съвпада с партийната, е лъжа, всеки факт, противоречащ на думите на идола, е злоба и омраза, всяка истина, която трябва да ви отвори очите, е отричана до степен на безумие и ярост. Ние, българите, не мразим никой така, както този, който се опитва да ни посочи как грешим. Ние се вкопчваме в заблудите като удавници за сламка. И след горчивото разочарование се оглеждаме да се хванем за нова сламка, без дори да се опитаме да се научим да плуваме.
Не се оправдавам. Не искам да ме разбирате, а само да помислите. Истината за политиците ни трябва да я знаем преди, а не след като започнат да ни управляват. Защото тогава ще е късно. Вижте фактите и мислете. Не се оставяйте емоциите и хормоните да са водещи в избора ви в политиката, защото завличате целият народ с глупостта си.
Бог да пази България!
Елена Гунчева
