Символични присъди и реални жертви: как работи съкратеното производство у нас
От убийци до педофили: как съкратеният съдебен процес омекотява наказанията
Още когато у нас – преди 20 години, се въведе съкратеният съдебен процес, беше ясно, че и без това сравнително леките присъди, които се налагат даже при по-тежки престъпления, ще станат съвсем символични.
Съкратеният съдебен процес улеснява съдиите, облекчава натовареността на съдилищата, по-бърз е, спестява средства – все неща, които обаче трудно могат да бъдат поставени на кантар със справедливостта. Компромисите, които се правят у нас, ако обвиняемият признае вината си, винаги са в ущърб на жертвите и близките им. Наказанието се намалява най-често с 1/3, а т. к. обикновено съдът ни избира долната граница и след това я намалява допълнително, крайният резултат може да е дори рецидивист на свобода. Както често на практика се получава. Според чл. 371 (Права на подсъдимия при съкратено съдебно следствие) от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) подсъдимият даже може да поиска да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Открийте още
Архив на вестници
Имотни новини
Софтуер за защита на лични данни
Цифрово издание
Коментари България
Абонамент за видео новини
Медийни услуги
Инструменти за криптиране на данни
Абонамент за новинарски анализ
Коментари и мнения
Както може да се досетите, кандидатите да признаят вината си и да демонстрират покаяние, са много. Съкратеният съдебен процес не е български патент, но другите страни, които го прилагат, са с доста по-строги ограничения, особено при убийство. На някои места (Франция и Германия например) той не е обвързан с договорка и признанието се проверява много внимателно. В Германия не може автоматично да се избегне доживотен затвор, ако законът го изисква. У нас, въпреки че след 2019 г. (правилният израз е „едва тогава“) депутатите решиха, че съкратеното производство отпада при умишлено убийство и наказанието вече не може да се намалява с 1/3 при призната вина, тази опция остана за всички други престъпления.
Допреди 2019 г. имаше потресаващи случаи на убийства, включително и на деца, при които извършителите избягваха доживотния затвор, а получените присъди – както отлично знаем родната практика, рано или късно ще бъдат намалени още. 30 години получи убиецът на студентката Вероника Здравкова, чийто череп бе брутално размазан от многократни удари с брадва. Извършителят Илиян Здравков е осъждан неведнъж рецидивист, включително и за сексуални посегателства. Съкратеният съдебен процес обаче му даде възможността да се надява, че няма да излежи дори и наложеното наказание (отлично знаем как в затвора изведнъж всички се оказват добри, кротки, осъзнали вината си, поправили се).
Преди да бъде направена поне тази промяна – при умишлени убийства да не може да има съкратена процедура, имаше съдии против. През 2018 г. съдия Капка Костова (вече бивш съдия от ВКС и член на ВСС) заявява, че никое престъпление не трябва да се изключва от процедурата по съкратено следствие, защото няма смисъл системата да изразходва процесуални усилия и ресурси и да отделя време.
Случаят със 7-годишната Дамла от Момчилград, която е убита по изключително жесток и мъчителен за нея начин – удушена, а главичката и обвита в тиксо, се нарежда към серията „у нас е така“. Вместо доживотен затвор нейният убиец Мехмед Хасан получава 23 годишна присъда, отново с уточнението, че е почти невероятно да излежи цялата.
Да вземем пример и със сексуалните посегателства срещу деца. Скорошен репортаж по една от националните ни телевизии ни сблъска с потресаващ случай, завършил с условна присъда. Николай Динков от пловдивското село Чешнегирово в продължение на 4 години (четири!) е извършвал системни блудствени действия с момиченце, започнали още когато детето е било на 7 години (седем!). Прочетете го пак, да. В съдебната зала той признава всичко и описва детайлно стотиците посегателства, осъществявани често и без предпазни средства. Съдът определя първоначално наказание от 4 години и половина, но заради признанието то автоматично се намалява до 3 години. И тук се намесват отново магистратите, които решават, че присъдата ще е условна. Мотивите за това решение звучат гротескно – „Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание“. Не го счита и за обществено опасен, въпреки че и според кмета на селото това не му е първият случай на сексуално посегателство над дете.
Може отново да прочетете последния абзац – не е художествена измислица от филм на ужасите или роман. Родната реалност е. И разбира се, това не е изолиран случай – всеки трети педофил у нас си тръгва свободен от съда. На теория тази възможност съществува и в други страни – не, не да си тръгнат свободни – това е пълен абсурд в цивилизованите страни, говорим само за съкратения процес. Та, макар и на практика съществуващ, при сексуални престъпления срещу деца, е много трудно присъдите да бъдат намалени – съдът е много строг, наказанията са в горните граници, признанието не води автоматично до значително смекчаване, защото се отчитат интересите на децата, високата обществена опасност и общественият интерес. Не ви звучи познато, защото у нас това не са фактори.
Фактори са, на първо място, мненията на съдиите, на адвокатите, явно и на хората, които стоят зад тях. Добре познатата на всички ни адвокат Ина Лулчева (защитавала лица като Алексей Петров, Огнян Донев, Евелин Банев – Брендо, Христо Ковачки, Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков и други) често припомня, че „Наказанията се определят, за да са справедливи за дееца, а не за близките на пострадалите“, „Наказанието не е наистина възмездие“, Не считам, че определянето им в един размер, който е с 1/3 под този, който е определен от съда, би могъл да доведе до явна несправедливост на наказанието.“ Цитати са, да.
В тълкувателно решение от април 2009 г. на Върховния касационен съд пък е посочено, че: „Неправилно е обаче решаващият орган да откаже предвидената диференцирана процедура с мотиви, основаващи се на тежестта на престъплението, намерила отражение в настъпилите общественоопасни последици и в предвидените наказателни санкции; на личната опасност на дееца (предходни осъждания, характеристични данни); на обоснована от интересите на правосъдието необходимост от съдебно следствие по общия ред. Това не може да бъде направено и по съображения за несправедливост на наказанието…“
Акцентът навсякъде е ясен – прекалено силна ориентация (или да го наречем фиксация) към правата на обвиняемия, наблягане върху смекчаващите обстоятелства и неглижиране, дори явно пренебрегване и незачитане, на общественото чувство за справедливост и обществения интерес.
У нас, в съдебната практика, за прилагане на съкратен процес подсъдимият трябва да признае вината си доброволно, като демонстрира съжаление за извършеното. „Съжаление за извършеното“ има значение и в чуждата практика, но там доста стрикто се проверява разликата между „формално“ и „искрено“, като съдът може да откаже съкратения процес, ако прецени, че признанието и съжалението са с цел намаляване на присъдата – прави се психологически профил на извършителя, проверяват се доказателствата от разследването, наблюдават се дори реакциите, тонът, цялостното му поведение. И отново – ако се касае за тежки престъпления, дори при призната вина, намалението на наказанието е минимално, защото общественият интерес (това трябва да е болднато за всички родни съдии и адвокати, които непрекъснато повтарят, че това не трябва да е фактор) е водещ.
И докато чуждите правораздавателни системи се фокусират върху защитата на жертвите и обществения интерес (да, непрекъснато се повтаря този израз) у нас ни се натъртва, че санкциите целят само превенция и ресоциализация, а не възмездие. Наказателното ни право е с либерална фиолософия, а съдиите често намаляват присъдите извън законовите рамки заради широките законови диапазони и крайно неразбираемото и несъответстващото на извършеното престъпление акцентиране върху правата на извършителите, тяхното поведение в затвора („готвил в кухнята“, „завършил образование“ и т. н.). В чужбина е обратното – при тежки престъпления влиянието на личните и социални качества на подсъдимия е ограничено, а основният фокус остава върху обществената защита и интереса на жертвата, като намалението на наказанието е минимално и строго регулирано от закона.
Не бива да забравяме, че за всичко това, което получаваме или не получаваме от родното правораздаване, България има най-големи разходи в ЕС за съдилищата като дял от БВП, страната ни е с едни от най-високите заплати на върховните съдии спрямо средното заплащане, а през последните десетилетия държим призовите места по брой на съдиите и на девето място по брой на адвокатите спрямо броя на населението. Това са официални данни, представени от Европейската комисия.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
