Всички страни усърдно странят от разрастващия се огън. Персите заявяват, че ще защитават само територията си от агресия.
Американците „не виждат вина на Техеран за трагедията от 7 октомври” и трескаво търсят вариант за безболезнен геноцид над палестинците без регионални последствия в случай на започване сухопътна операция на ИД. Ливанската Хизбула прави гръмки изявления, но не отива по-далеч от рутинния мързелив обстрел на границата с Израел, обявявайки 18 октомври за общомюсюлмански Ден на гнева.
Богатите монархии от Персийския залив бяха притиснати между кипящата улица и възможните гигантски загуби в случай на сериозни военни действия.
С една дума, никой не е готов.
Защото отдавна са се научили да гледат в бездната, където има само една единствена сигурност: САЩ няма да позволят своя 51-ви щат да бъде разкъсан на парчета, дори и с цената на пълното дискредитиране на самоходния Дядо Джо. Чийто дебел като баобаб проблем сега лежи непреодолимо на пътя към преизбирането му.
Афганистан, Украйна, Израел, пламналият Близък изток, националният дълг, политическата криза в Конгреса – твърде много проблеми за един „млад, обещаващ политик“, който не е стабилен вече дори врху краката си. Днес той е разпнат от Тръмп според всички социологически проучвания.
Това е само началото.
Светослав Атаджанов
