Слушам с половин ухо лакърдиите на разни тв гости – някои смешни, други нелепи, а повечето – жалки, но и нагли в мерзките си опити да ни убедят, че работят за “обикновените” хора.
А повечето са си едни home made shoes от мъжки, женски, че и среден род /те са най-опасни, че им е много силно лобито и зависимостите са твърде тежки и действащи безотказно/.
Та, слушам бившите тъмночервени комсомолци, здраво издоили всичко от нереализиралия се комунизъм, който обявиха за престъпен, но не върнаха придобивките, а сега вече тъмносини закоравели евроатлантици. Те, заедно с бледорозовите пионери от едно много активно в грантораздаването НПО, пуснало пипалата си навсякъде, сега се въртят като стара мома на хоро, която не смееи открито да се хване за най-личния ергенИН, да не би да кажат, че е стара за него, не е от сой и т.н.
Хващайте се, лика-прилика сте си, един за друг сте, хващайте се, нищо че сте рода. Е, ще родите нещо с генетични дефекти и нежизнеспособно /уродство, несъвместимо с живота/, но пък така ще ви изхвърлим окончателно на боклука. И без това мястото ви е там. И не само на вас, де. Така че се вземайте, нищо че благата ракия ще ни горчи.
И накрая – като го гледам и слушам този “политически елит” се сещам за една “ангажирана” песен, както ги наричаха преди 89-та. На Г. Авгарски и П. Ступел – Комунисти, комсомолци, пионери.
В моята песен те са ГЕРБ, ДБ и ПП.
Цветеслава Гълъбова
