Снощи (14 септември ) електронните новинарски сайтове от сороския слугинаж избълваха синхронно един и същи текст, озаглавен „Русия и Украйна: това са две съвсем различни цивилизации“. Автор е сороският „професор-политолог“ Евгений Дайнов, комуто от три десетилетия седесарските, а после открито проамериканските медии, са закачили просташкия – уж ласкателен – прякор „синият шаман“ (а той проявява лошия вкус да се кичи с това прозвище).
Не става ясно дали сравнително краткият текст е снет от интервю за Дойче Веле или е написан собственоръчно от Е.Дайнов. Това е наистина рядък екскремент, отронен от бездарно перо, крайно оскъден речник и псевдонаучни „аргументи“, предназначено за публика, още по-неука от автора и изобилстващо с дежурните обиди към Русия, с които ежедневно ни залива натовската пропаганда.
Какъв „специалист“ е Дайнов?
В „официалните му биографии“ ( всеки соросоид се е домогнал до „официална биография“ и до житие в Уикипедия ), се твърди, че той е завършил история. Никога обаче не е работил като историк и не е писал исторически трудове. Когато се запознах с него, преди повече от трийсет години, той уж беше аспирант в АОНСУ и се подготвяше за кариерата на рупор на комунистическата идеология. Видът и поведението му бяха характерните за мамините синчаги на комунистическата върхушка – малко хипарлък, опашка, гердани, но никакво осъждане на комунистическите устои, макар че течаха благоприятните за критика времена на горбачовата перестройка. У Дайнов – „аспиранта от АОНСУ“ – нямаше и помен от подобна сериозна публична критика на социалистическия строй, а само някаква куха насмешливост, напън за оригиналничене, псевдоинтелектуални гримаси – обикновената поза на дечицата на „богоизбраните“ на соцрежима. А също – и това е основното в бъдещата му кариера на сороска креатура – неистов евтин нарцисизъм, комичен бяс да бъде показван на екрана и името му на всяка цена да циркулира в медиите. Дайнов няма дарба и търпение за научен и писмен труд – следователно нарцистичната му стихия би могла да бъде удовлетворена само чрез лакейство пред нечия могъща сила – и тъй като соцът се срути, слугата клекна в нозете на Сорос и ги заоблизва с кучешка преданост.
Нека хвърлим поглед върху дайновия произход и възход, отразен в Уикипедия:
„Е. Дайнов е роден е на 11 май 1958 г. в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977), а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“. Майка му, Лидия Маринчевска, е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, има висше медицинско образование и работи в Центъра за научна информация към Медицинска академия (…)
Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“. В 1976 г. със стипендия от Inner London Education Authority постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордския университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.
През „90-те години работи за фондация „“Отворено общество““ на Сорос, като през 1998 г. става шеф във фондацията.
От 1999 г. е доцент – а от 2002 г. професор – по политически науки в Нов български университет.“
Ясно е, че е наследник на високопоставени комунистически ченгета, каквито бяха всички задгранични кореспонденти на органа на БКП „Работническо дело“. Ясно е и на какви заслуги се дължи кариерното издигане на майка му. Нито дума обаче не се споменава за заветното АОНСУ. Но в ел.сайт на 24 часа в публикация от 16 март 2016 г. четем:
„Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на БКП при ЦК на БКП през 1982 година. Документът, открит от изследовател на българските архиви, бе изпратен на редакционния имейл ( * представени са факсимилета на съответните документи – М.В. ) (…)
Според решение N 216 от 11 март 1982 година на ЦК на БКП се вижда, че от 1 март 1982 г. под номер 5 е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП Евгений Александров Дайнов по „специалността „история на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“
Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична справка, автореферат на дисертация за служебно ползване от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен „кандидат на историческите науки“. Темата е „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)
Директорът на Института към ЦК на БКП Давид Елазар прилага биографична справка за новия редовен аспирант, в която като важни факти се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на активен борец, съпругата му по онова време е „съветската гражданка“ Аня Юриевна Майорова.“
Знайно е, че „откъдето е жената, оттам е и родата“. А и самото русизирано име „Евгений“, с което унуката на някой прост български дядо Гено ( или баба Гена ), е записана в регистрите, явно сочи дълбока – макар и не непременно чистоплътна – привързаност към Русия – или по-точно към съветския режим, който на родителите на Дайнов се е струвал гарант за вечното им материално благополучие. Ако се бе пръкнал днес, щяха да го запишат Юджин.
Видях отново Е.Дайнов в първите години на „демокрацията“ на традиционната конференция в Приморско, организирана от Института по история към БАН. Имаше известен интерес към обявената лекция, с която този кадър на чугунните комунисти от Иститута по история на БКП, бе обещал „да разгроми“ досегашната си кърмилница БКП и наследницата й БСП. Дайнов, накачулен с гердани и гривни, стана и прочете „текст“ с петминутно времетраене, в който поне двайсет пъти използваше израза „комунистите се оляха“. Всички слушатели, които очакваха смислено и аргументирано разобличаване на комунистическата идеология и на заблудите на „реалния социализъм“ – и бяха готови да приемат такива аргументи – осъзнаха, че пред тях стои един невежа, лишен от аналитична мисъл, от научни знания, ясен ум и способност за писмен изказ. Един уличен хипар- пропагандист. „В началото комунистите се оляха. После комунистите се оляха. И накрая комунистите се оляха.“ Толкова „научност“. И взрив от смях в залата. Как такова бездарие е успяло да завърши с отличие Оксфорд? Не ме питайте, а погледнете Киро Простия, Лената му и Асеня му – с „дипломи“ от Харвард. Впрочем този, който си мисли, че „научните работници“, загнездили се в Института по история на БКП, са историци в истинския смисъл на думата, не е минал и под прозорците на Университета. Това са фалшификатори на история. Ето защо Сорос просто бръкна в чувала от псевдонаучни търтеи в тия работилници за фалшификатори и си избра тлъсти, алчни и послушни лакеи – те и преди си бяха предатели, нищо в тяхната „душевност“ не се е променило.
Вече три десетилетия научният фалшификатор бай Генчо Дайнов шества по екраните и страниците на „евроатлантическата“ българска преса и оплюва Русия ( чакай, бе, ами жената? ), за да си заслужи слугинската плата. Невежеството му подпомага неговата почти шизофренична фалшификаторска дейност. Обикновено той изравя – като вид „историческо алиби“ – някакъв позабравен, но гръмък израз, битувал в историческата книжнина – и конструира около него, напълно произволно, килнатата колиба на своите „научни разсъждения“. В снощния му текст – или екранно изказване – това е „великий отход“ – или, както го „интерпретира“ бай Генчо – “ позорното бягство на руската армия“, „хаотичното оптстъпление на адмирал Колчак, тръгнал от Сибир да завладява болшевишка Москва, но избутан обратно зад Урал от болшевиките“. Преди да направя кратък преглед на нечетимото повесмо от пропагандна слуз, с която Гено-Евгений-Юджин „громи“ Русия, ще отбележа омразата, с която той говори за белогвардейците. Болшевиките си остават мили на сърцето на бившия комунист, защото всъщност те не са руснаци, а убийци на руснаците. Руснаци ли са господата Парвус, Ленин, Троцки, Свердлов, Каменев, Зиновиев? Мръсен фалшификат е, че Русия е създател и разсадник на болшевизма – тя е негова жертва!
В статията си „Русия и Украйна: това са две съвсем различни цивилизации“, бай Гено ( защо ще обиждаме тоя гръмък русофоб с руския привкус на името „Евгений“ ), тръби, че „руско-съветската цивилизация е изградена върху лъжи, бутафория и насилие“, за разлика от украинския модел, който бил „западно-демократичен“. Генчо ни говори за „сблъсък на цивилизациите“ – конкретно на руската и „украинската цивилизации“ – и ни „убеждава“, че пред информационния поток, произлизащ от първата, е спусната „желязна завеса“, а втората е заложила на „печелене на сърцата и умовете“ на човечеството. Ето цитат на тия генови „размисли“:
„Очевидни са разликите в методите за информиране, използвани от двете страни. От първия ден украинците канят всички възможни световни медии, за да отразяват тяхната версия. Руснаците не канят такива медии в завладените от тях територии. От Украйна всекидневно извират десетки и стотици видеоматериали на очевидци и участници. От руска страна – почти нула, до тези дни, когато дисциплината рухна и отделни клипчета започнаха да се появяват.
Там, където руснаците успяха да завладеят територии, те моментално спуснаха онова, което Чърчил още през 1947 година нарича „Желязна завеса“ – плътно информационно затъмнение, заменено с пропаганда. Украинците заложиха на друго – на максимална отвореност, целяща спечелването на „сърцата и умовете“ на света.“
Само най-долен натовски палячо би се осмелил да ни замазва очите с подобни „аргументи“. Не само за българите, а и за всички хора с наднулев коефициент на интелигентност, е абсолютно ясно, че глобалистите – собственици на почти всички СМИ, спуснаха тотално информационно затъмнение над руските медии, че ги забраниха, че пълномащабно разгласиха тяхната забрана и всячески заглушават руската гледна точка. И дори всеки глас в защита на Русия, на жертвите от Донбас и Луганск. Известно е под какъв натистк се оказаха малцината западни журналисти, осмелили се да опишат обективната ситуация на фронта и тероризма, упражняван от нацисткия режим на зеленото човече над украинските граждани. В същото време планетата буквално се изпържва от многомилионните фойерверки – пропагандистки материали – в защита не на украинския народ, а на нацистите, които го яхат, задушават и унищожават от Майдана насам. С какво украинският нацистки режим е счечелил „сърцата и умовете на света“ ( какво тъпо изтъркано клише!) ? С наркоманските изстъпления на джуджето Зеля, изврещяни с продрано гласище, напомнящо хитлеровия тембър ? С Кулебите, Арестовичите и Мелниковците ( за последния питайте Шолц )? Със сатанистките татуировки и капища на азовци и другите спецназовци? С осемгодишния геноцид над Донбаск и Луганск? С биолабораториите, заплашващи не само самата Украйна и Русия, но и цяла Европа? С тетките и бабушките, които Зеленски ни прати да хрантутим, а те непрестанно ругаят всичко българско? Ти нормален ли си, бе, бае Генчо, да ни пробутваш тая манжда, която отдавна изгни на боклука и смърди така нетърпимо, та и кучетата не щат дая подушат? Или си спал досега и търчиш половин година подир събитията?
А идиотизмът с „пералните“ отмъкнати от „дрипави мародери“ – руските войници? Пералните, чийто чипове ще бъдат поставени в руските самолети? Ти си напълно обезумял, ако вярваш и ни караш да вярваме на тоя дебилизъм.
И за какъв „сблъсък на две съвсем различни цивилизации“, баеш бе, Шаманоглу? Или и ти, като Зеля, брътвиш за два съвсем различни народа – руски и „украински“? Няма „украински народ“ – има малоруски народ и той, в общи линии, е почти идентичен с руския. Да, хазарите са отделен етнос -доколкото изобщо може да става дума за етнос, а не за верска общност. Хазария днес владее Украйна – но каква „цивилизация“ донесе това на малорусите?
Накрая мисълта ти се се „прояснява“ – колосалното предимство на ВСУ, според теб, е в това, че украинските войници се отправяли в сражение под звуците на рок и метъл. И се смеели, смеели, смеели от съзнанието си за национално, културно и цивилизационно превъзходство над руснаците. Арогантна пародия! Измишльотина на келеш, който никога не е стъпвал на бойно поле! Украинските войничета плачат с кървави сълзи и биха се предали мигновено на руснаците, ако дебнещите спецназовци не ги разстрелваха в гръб при най-малък жест на бягство.
Знаеш ли какво, бай Гено! Искам тезисно – защото си доказал, че писането на фрази и думички е непосилно за теб занятие -затова искам само в точки да опишеш произхода и историята на руската народност и държава – и съответно произхода и историята на малорусите. Не викай помощници, не плагиатствай – напиши това, което знаеш и което те накара да заявиш с пълна увереност, че Русия и Украйна са „две съвсем различни цивилизации“. Ти наясно ли си най-напред какво означава „цивилизация“? Нещо много по-различно от платен слугинаж.
А „как ще бъде преработен отпадъкът Русия“ – за това изобщо не се кахъри! . Държавата Русия ще живее вечно в братски съюз с България и цялата мислеща човешка общност. Духовната империя на Русия е безсмъртна.
Колкото до теб – виж се в огледалото, комедиант! Ти одъртя, но си оставаш оня инфантилен, кривящ се тийнейджър, оня карикатурен рок-маргинал отпреди половин век. Не си пораснал, никакво чувство за вина и срам не смущава самодоволството ти на потомствен дармоед, живеещ на предателски кредит. Брътвиш нелепости, оригиналничиш, шмекеруваш, бръмчиш из въздуха – на крилете жалката илюзия, че си част от някакъв „световен либерален елит“ – и дори не си даваш сметка, че за твоите господари си просто мръсна, използвана салфетка, която ще хвърлят в следващото кошче за боклук. Където е мястото на всички продажници. А после ще бъдеш съден от българския народ – ведно с цялата сороска тиня.
