Разбирам, че Столичният общински съвет (СОС) щял да разглежда въпроса с останките от Паметника на Червената армия. Абревиатурата СОС винаги ме напушва на смях. Все си ги представям общинските съветници да плуват в собствен сос. Или по-скоро сосът да е пред тях в чинии и те да си топят мръвките в него. Сосовете обаче често са горчиви, лютиви, а когато се вкиснат, трябва да си запушваме носа от тях.
В моите очи кметът Васил Терзиев пропадна вдън земя. Халал да са му милионите и фирмите, но като кмет се оказа куца кобила. Голям дървеняк като общуване с хора. Хем млад и хубавец, хем като кмет никакъв го няма.
Тая работа с Паметника на Червената армия обаче е голяма гадост. Изобщо манията – безсилната и бясна мания, да се заличава всичко, свързано с Русия, със Съветския съюз и с Червената армия, се връща като чук по главите на тия, които от четирийсет години все ни спасяват от всичко руско и съветско.
Победата на Румен Радев на последните избори – нека го кажем и това, е и заради тия същества любители на нарязани торти, които отвратиха голяма част от българите.
Като отменят и изтриват – уж отменят и уж изтриват, всичко руско, те лично мене ме карат да побеснея и да им кажа, че един ден по същия начин ще махнат техните паметници и по абсолютно същия начин ще искат да заличат стореното от сегашните русогонци.
Гръмването и на Мавзолея е голямо морално петно. И израз на абсолютна слабост на тогавашните седесари. Някога в Русия е имало бутане на църкви, а сега нашите демократи бутат паметници и мавзолеи. Искаха да бутнат на времето и Православната ни църква, като ѝ спретнаха още един Синод. И още един патриарх.
Искам да кажа на сосовете да внимават в картинката и да не си играят игрички с Паметника на Червената армия. Не се измъквайте с трикове да преустройвате пространството и уж да го пълните с друго съдържание.
Ако все пак се решите и на такова „геройство“, просто върнете Зоологическата градина, където си беше някога, а точно където е Паметникът на Червената армия, сложете мечка, та да е ясно, че руската мечка сте я сложили в клетка.
Играете си на исторически чистофайници с героизма, с кръвта и със смъртта на милиони хора.
Оставете ни да жалим за нашите убити и да се гордеем с тях. Оставете ме да се гордея с моя дядо Никола, убит при Страцин.
Не докосвайте нито един паметник.
Иде ми да извикам: „Паметниците, глупако“, но понеже това е американски израз в своята основа, ще кажа нещо на руски: „Так нельзя“.
Николай Милчев
