Срам сте, военнолюбци! Срам за българската държава и хилядолетна нация.
Няма ги вече дежурните коментатори на войната в Украйна в лицето на шаламановци, тагаревци, геновци и прочее. Само по телевизията цитират телеграфно думите на Наркомана, който намеква, че положението в Бахмут е много трудно и сложно. И толкова, дотук! Няма ги вече големите разбирачи, които да ни светнат за славните победи на украинската армия командвана от НАТО. Дойде времето на тишината и мълчанието.
Защо? Защо така, бе, военнолюбци?! Нали оръжията щяха да решат всичко.
А истината е проста. Бахмут, тази стратегическа точка от стратегическия военен триъгълник е в чувала. Градът е заградена отвсякъде крепост, която няма снабдяване. Също, както беше и столицата на „Азовците“, Мариупол. Напълно обречени и невинни човешки същества. Военнизирани и направлявани към смъртта от външни за тях сили. Курбан.
Но защо няма бърза победа, каквато всички очакват?
Защото за разлика от натовското командване, което не жали жива сила, средства и техника, руското командване знае, че голямата част от украинските войници са с руско самосъзнание. По-голямата част! Те са заложници в ръцете на укрочекистите, които имат право да ги разстрелват почти за всяко нещо. Руснаците могат да превземат Бахмут и дори цяла Украйна за броени часов, но…, трябва да избият милиони мобилизирани свои хвърлени на първа линия. А те не искат това! Тази е причината заради която битките се решават с тактика, която досега не се е прилагала във военното дело. Нова тактика! Минимализиране на жертвите и реализиране на целите. Затова нещата се забавят във времето, но това не променя крайната цел. За съжаление, не могат да се спасят всички.
Оттук натътък на ход са натовските държави! Влизат в боя самите те или признават загубата.
Николай Марков
