Елена Гунчева - Гривова
За мен един от големите проблеми в България е, че евроатлантиците са вредни и са зле, а Спасителите от евроатлантиците – също зле и съответно вредни. Един възрастен човек ми казваше навремето: „Моето момиче, запомни от мен, по-страшно нещо от глупака няма! По-опасен е от ураган и земетресение, откъдето мине, пепел не остава!“. Вече осъзнавам мъдростта на думите му. Гледам Спасителите от ККК /катуна на КК/ и ми става мъчно за българския народ. А всъщност има толкова много безкрайно образовани, интелигентни, възпитани и читави хора, които могат да ни водят. Но те не се бутат като говеда на водопой в политиката, а кротко се отдръпват.
Другият голям проблем са нихилистите. Вчера дискутирах с една женица, мой бивш фен. Била ми верен фен, докато не съм влязла в политиката, защото там всички били еднакви. Значи съм станала като тях, защото съм била в парламента. Женицата обаче отрича гласуването и без свян си признава, че никога не гласува, защото „подкрепя статуквото“ по този начин. И се чувства особено горда от това глуповато решение. Илюзията е, че си мисли, че е натрила носа на статуквото. А статуквото просто е улеснено от нейното решение, защото ще си прокарва нещата по-лесно без тя да им пречи. Тази женица не прави нищо да промени системата, политиката, обществото и т.н. Тя само поства възмутени постове във фейсбук и отрича политиците само защото са политици. Мисълта, че може да има и свестни хора сред тях и такива, които се борят за общите народни дела, не й минава през ума, защото тя с присъщата си мъдрост слага всички под един знаменател.
Докато разсъждаваме по този начин, нищо няма да променим. Отричането на системата не я унищожава, а само й помага. Трябва активно да участваме в политиката всички ние, за да може там да попадат и свестни хора, и такива, които казват истината и които не са проекти на външни господари. Само с отричането на всичко нищо няма да постигнем. Политиците в голямата си част са еднакви. Но има и читави, които поне се опитват нещо да направят. В почти всички парламентарни групи има хора, които могат да свършат нещо полезно и са направили нещо добро /е, тук изключвам ДБ и ГЕРБ заради практичните ми наблюдения и убеждението, че таквоз нещо при тях няма/.
Една част от хората ми казваха, че не става само с писане във фейсбук, трябва да участвам и в политиката. Е, участвах. Същите тези хора, когато казах истината за партията Възраждане, се възмутиха, че не съм си мълчала и тихо и примирено да оставя лъжите и предателството на един лидер да бъдат ненаказани. Ами ако си бях мълчала, нямаше да съм тази, която харесвахте и по-важното, която аз си харесвам. Защото аз си се харесвам такава- не искам да съм клише, не искам да съм възпитана с простаците, не искам да мълча пред лъжите и измамата, не искам да ме е страх от компроматите и помията, която помиярите ще излеят върху мен, когато ги разкрия. Отидох, видях, анализирах, реших. Но ако не правиш нищо, ако стоиш само отстрани и отричаш, ти си съучастник на системата.
Тези, които не гласуват и отричат политиците, са еднакво вредни и опасни. Защото именно негласувалите доведоха до това положение. Да, изборите се манипулират. Но до една степен, след която вече става много трудно. Колкото повече негласуващи има, толкова по-лесно се лъже с резултатите. Колкото повече се отричат политиците, толкова повече те ще имат силата да правят каквото си поискат, защото хората няма да подкрепят никой читав човек да влезе в политиката, която отричат като същност. Колкото повече отричаме истината, толкова повече ще живеем с лъжата.
Аз съм си избрала истината. И решенията си ги вземам сама. Не съм политик и не съм и била. Да си депутат не е равно да си политик. Трудно ми е навеждането пред силните на деня. Неудобно ми е с чужди думи в устата. Убива ми затаяването на истината, която засяга българския народ. Помията полепва само по прасетата. Не по скалите. Те стоят на мястото си, твърди, силни, над помията и лъжите. Дори когато прасетата вече ги няма…..
Елена Гунчева-Гривова
