Светослав Атаджанов
Какъв е механзама на диктатурата на малцинството?
Побеждава най-нетолерантния!
Когато числеността на безкомпромисно настроеното малцинство достига някакъв праг, който ни се струва незначителен, например 3-4 процента от общата численост на населението, на останалите им се налага да се подчинят на предпочитанията му.
При това възниква илюзия, като на наивния наблюдател му се струва, че в същност това е избор на болшинството.
Може би това е абсурдно, но причината е в това, че нашите интуитивни разсъждения работят зле в такава ситуация и против елементарната житейската мъдрост.
Основната идея в теорията за сложните системи се състои в това, че поведението на цялото не може да се предскаже по свойствата и поведението на частите му.
Взаимодействието означава повече, отколкото състава на частите му. Това взаимодействие може да се подчини на много прости правила, едно от които е правото на малцинството.
Необходимо е неголямо количество „добродетелни”, нетолерантни хора, които са лично заинтересувани от изхода на играта.
Такъв е случая със заведенията на „Макдоналдс”, които се свиват в световен мащаб, тръгвайки от единичното „вето” на популярни личности, или учени.
Нима това не се отнася и за напълно безвредната италиянска „пица”?
Достатъчно е 10 % от пазещи линията си дами да я бойкотират и тя ще последва участта на „Макдоналдс”.
Явлението се наблюдава вече повсеместно. Ако на масата има дами, значи ще се пие леко вино, ако преобладаващи са мъжете, разбира се че бира. Ако за говорния език говорим като за кръвна група, то „лингва франка” е универсалния донор. Ако се провежда бизнес среща където и да е по света и дори един не знае местния език, срещата ще се проведе на…английски.
Разбира се, не на изящния Шекспиров, а на този, който използват световните корпорации. Така ще могат вкупом да се изгаврят в еднаква степен и с местната култура и с английския език.
Съществуват изследвания и компютърни модели, съгласно които е достатъчно някое малцинство, превишило определено ниво, вече да може да налага избора си на болшинството.
Това важи напълно за политиката, когато анализатори, политолози и всякакви пропагандисти, изразяват мнението на под 10 % от гласовете на населението.
Мислите, че на изборите кандидатите им ще получат под 10 % от гласовете? Техните базови избиратели са твърдо число и винаги ще гласуват за своята фракция.
Но мнозина от „гъвкавите” избиратели, могат да се присъединят към тях, точно както и консуматорите на „правилна” храна.
За такива следва да се държи сметка, защото те могат да раздуят резултатите на тези под 10 % и да ги превърнат в преобладаващо болшинство.
Тази теза е особено валидна при ниска избирателна активност. Поредицата от последните парламентарни избори у нас са ярък пример за правилността на тази теория.
Състезание на най-кресливите.
Първо – „Има такъв народ”, После ПП на Лъжлив Кирчо, а днес същото, но с гарнитурата ДБ и като Десерт – Тиквеник!
Да ни е сладко!
