Вече няколко пъти отбелязах в мои статии – и дори неотдавна в „Името на Плиска“ – че понятието „словенин“, от което произлиза думата „славянин“, означава „носител на Словото, на културата, на духовността, на Бога“. Сега разбирам, че всъщност съм стеснила значението му – същността на това понятие е много по-широка и се припокрива с понятието „човек“.
Както посочих в предишните си текстове, смятам, че терминът „словенин“ е първичен спрямо „славянин“, тъй като самото понятие „слава“ е производно от „слово“ и означава – ако оставим настрана основното му морално съдържание – „някой или нещо, за когото или за което много и дълго се говори“. Имена като Словения и Словакия, както и названието на епоса „Веда Словена“, показват първичността на думата „словенин“. В тая посока извънредно интересен проблем за дискусии представляват названията на двете групи, на които, според официалната историческа наука се делят източните славяни – анти и славини. Мисля, че „анти“ означава не друго, а „предци“ – думата и днес е универсална, особено като префикс за означаване на предшестващи събития – а ако премахнем носовката, остава познатото ни древно понятие „ати“ – “ бащи“. Самото слово „Античност“ – „Древност“ – произхожда от „анти“, „ати“. Колкото до „славини“ – „словени“ смисълът на тази дума ще изясня в настоящия текст.
В статията си „Бяла земя. Кои са пеласгите“ заявявам, че понятието „слово“ произлиза от арамейската дума „Aloh“ – „Бог“ ( оттам идва и „гръцката“ дума logos ). Дори предполагам, че първият звук „с“ в „слово“, всъщност е представка и смисълът на цялата цялата дума е „От Бога“. А кого Бог е почел с най-великия си дар – „Словото“? Кое е първото, което отличава човека от животните? Дарът на речта – словото – разбира се. Животните са „безсловесни“, само човекът може да се изразява чрез слово.
Затова нека проследим какъв точно е смисълът на понятието „човек“ в различните древни езици.
На латински „човек“ е homo. Някои етимолози свързват произхода на тази дума с humus – земя, почва. Има логика – според Библията, както и според древногръцката ( древнотракийска митология ), човекът е създаден от кал, прах, земя – и ще се превърне в кал, прах, земя. Но много по-вероятно е думата homo да произлиза от името Ом ( Аум ) на първата проява на Брахман, Вселенския дух, според Ведите. В такъв случай латинското слово homo е свързано пряко с понятието „ум“ ( съзнание ), което отличава човека от животното.
В санскритски език една от думите, които означават „човек“ е nara. Но на латински narro значи „говоря, казвам, съобщавам“ – оттам произхожда модерният термин „наратив“, „наративен“ – „разказ“, „разказен“. Следователно санскритският слива понятието „човек“ с най- отличителното качество на това създание – „речта“, „словото“, „говоренето“. Нашият език също пази следа от това сливане – старинният глагол „хортувам“ произхожда от „хора“. Разбира се, етимологията му е много по-сложна, но тя не е обект на този текст.
Какво обаче собствено ще рече самата българска дума „човек“? Какъв е нейният произход? Тия въпроси открай време са били невъобразима главоблъсканица за българските етимолози, без да се стигне до задоволителен резултат. Руските учени също не са дали еднозначен отговор на смисъла на понятието „человек“, което е почти идентично с нашето слово. Тъй като в старинния простонароден български език е употребявана думата „чиляк“ или „челяк“, а „човек“ е сравнително ново слово, приемам, че първичното понятие е било много по-близо до руското „человек“ и е съдържало корена „чил“ или „чел“, който всъщност ще ни даде желания отговор – какъв е първоначалният смисъл на думата „човек“, откъде идва тя?
Този отговор може, според мен, да бъде разкрит чрез британската лексика, основните понятия в която показват удивително сходство с тракийската и българската. Ще напомня, че според „История на британските крале“ на монаха Галфрид Мънмътски, историограф от 12 в., бритите ( бриги, бълги ) са бежанци от Троя. Британските глаголи, непрекъснато употребявани и в съвременния английски език – tell и talk ( произнасяно като „толк“,“чолк“) – означават „казвам“, „говоря“, „разговарям“. И те са ключ към загадката на думата „човек“, „чиляк“, „челяк“, „человек“. Създание, което „говори“, което е удостоено с дара на „Словото“.
Както е известно от анатомията, мозъчният център на речта, се намира зад челната част на черепа – изразявам се, разбира се, като неспециалист. Удивително е, че това е било известно на древните:
„Преди 3 500 години Мойсей подчертава значението на челния дял за морала: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти (…) и да бъдат като превръзка на челото ти“( статия „Командният център на мозъка“ 2019).
Челният лоб е съсъд на най-висшите функции на мозъка – емпатия, духовни стремежи, творчество – които издигат човека като същество, подобно на Твореца. Не е случайно сходството на българската и славянска дума „чело“ с латинската caelum – „небе“( cielo – ит.).
Следователно понятието „човек“ – „създание, дарено със слово“ – е равнозначно на „словенин“. Ето и разгадката на името на втората голяма група „източни славяни“. Колкото и фантастично да звучи днес, когато едва проглеждаме за истинската история на човечеството, антите са „бащите, предците“ – оцелелите представители на предишната земна раса, а „славините“-“ словени“ са новата
раса, потомците, следовниците. И това тълкуване може да предизвика плебейски смях само у слепците. Както съм казвала неведнъж – и идеята, че парата може да движи локомотив, е осмивана от тия, които са си представяли, че конската тяга е без алтернатива.
Много неща трябва да преосмислим. Слова, които сме смятали за етнически названия, всъщност са цивилизационни и морални понятия. Дълбокият им анализ сочи , че народите, които днес наричаме „славянски“ и които би трябвало да наричаме „словенски“, произхождат директно от предишната земна раса. Един могъщ, необорим свидетел – езикът – го доказва. Сред тези народи основна роля в древността се пада на нашите предци – българите.
Срамно е да се политизират тези твърдения. След публикацията на статията ми „Името на Плиска“, бях яростно нападната с обвинения от една страна в „русофобия“, а от друга – в „западнофобия“ ( смешна дума, изкована от смешни хора ). „Човек“ – „словенин“ може да бъде единствено морално и цивилизационно понятие – представител на петата разумна раса, която обитава планетата Земя. Разбирайки моралния смисъл на понятието „човек“, ни става по-ясна мисията на човешкия род в света и пътят към нейното осъществяване.
Милена Върбанова
