Недялко Недялков
34 години, откакто се лъжем, че комунизмът си е отишъл и е дошла демокрацията.
Най-злободневното превъплъщение на тази лъжа е новият кмет на София, потомък на Държавна сигурност и Политбюро.
Това не са гримасите на историята, а отмъщението на времето към един инфантилизиран до свещена тъпота и обуначен от дефицитите на паметта народ.
На Десети ноември вярвахме, че цензурата пада, ще има свободни и честни избори, ще се върне законността, ще възстановим разделението на властите.
Кое е така?
Цензурата на розовия либерал-екстремизъм е по-зловеща от живковата. В големите телевизии спускат черни списъци с неудобни теми и събеседници. Цели предавания обслужват директно победилата на вота партия, която за благодарност подсигурява обществени и европейски поръчки за мениджмънта на телевизията.
На практика медиите отново са държавна собственост.
Свободни и честни ли са изборите? Въпросът е риторичен.
Единствени в Европа гласуваме с машинките на диктатора Мадуро, а броят на недействителните бюлетини е колкото за цяла парламентарна група.
Прекупвачите на гласове вилнеят и щавят, както турчин не е беснял по тази робска земя.
Има ли разделение на властите?
Е как да има, след като правителството и политиците разпореждат на формално независимия Висш съдебен съвет да уволни главния прокурор и те изпълняват?! Как да има, след като партиите си приемат конституционни поправки, според които главният прокурор вече ще бъде избиран изцяло от партийната квота във ВСС?!
Разделение на властите ли е министър-председателят или лидерът на партията да разпореждат на депутатите какви закони да приемат?
А царува ли законност? Разплетено ли е поне едно от знаковите убийства на новото време? Има ли олигарх, властник или престъпен бос в затвора? За 34 години – нито една присъда, усещането за справедливост е по-изкористено отвсякога…
Свободна ли е България? Не, вторично колонизирана, този път от другото посолство, от другия съюз – вместо Съветския, Европейския…
Недялко Недялков
