76 МИЛИОНА ЕВРО ГЛОБА ЗА КАУФЛАНД.
КОЛКО ГОДИНИ Я ЧАКАХМЕ?
Прочетох решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което на Кауфланд са наложени санкции за над 75 М евро.
92 страници! И колкото повече чета, толкова по-ясно ми става защо българските производители трудно оцеляват в отношенията си с големите търговски вериги.
Особено внимание заслужава начинът, по който Кауфланд е водил преговорите за доставните цени.
Когато веригата поиска намаление на цената, наречено благозвучно „подобрение на търговските условия“, то се прилага и към доставки, извършени преди окончателното подписване на споразуменията.
Но когато българският производител поиска увеличение на цената, защото са поскъпнали суровините, електроенергията, транспортът и трудът, започва… преговаряне.
Писма, обосновки, допълнителни обосновки, кореспонденция, срокове, изчакване на отговори…
Минават седмици. Минават месеци.
През това време производителят продължава да плаща заплати, ток, суровини и осигуровки. Продължава да произвежда и да доставя по старите цени, които вече може да не покриват разходите му.
А Кауфланд? Кауфланд… си преговаря.
Най-интересното е, че КЗК изрично установява, че не са съществували технически или други обективни пречки новите доставни цени да влизат в сила своевременно. Според Комисията забавянето е било НЕОБОСНОВАНО, а увеличенията са започвали да действат едва занапред.
Разбирате ли разликата?
Когато големият иска намаление… то може да обхване и минали доставки.
Когато малкият иска увеличение… чака, доказва, обяснява и губи пари и ако някога го получи, то важи занапред.
За единия времето работи.
За другия времето струва пари.
И това не е мое предположение. Това е установено от проверката на КЗК.
Комисията описва и възможните последици за производителите – невъзможност да покриват разходите си, спиране на продукти от продажба, спиране на производствени мощности и принудително намаляване на персонала.
За голямата верига загубата на един доставчик може да означава намирането на друг.
За българския производител загубата на голям клиент може да означава край на бизнеса му, а зад този бизнес стоят работници, семейства, инвестиции, кредити и години труд.
И сега ще попитам:
Колко български производители са били принудени да приемат неизгодни условия, само за да не изгубят мястото си по рафтовете на големите вериги?
Колко са се отказали да поискат справедливо увеличение на цените, защото са знаели какво ги чака?
Колко са затворили, без някой изобщо да разбере защо?
КЗК говори и за фактора СТРАХ, който възпира доставчиците да защитават интересите си.
Страх?!
В търговски отношения между уж равнопоставени партньори?
В демократична Европа?
И накрая… поставям най-важният от моя гледна точка въпрос за нас, потребителите:
Когато Кауфланд е успявал да намали доставните цени, намалявали ли са и цените на щанда?
Или разликата (печалбата) е оставала в търговската верига?
Това решение не доказва картел между веригите, но показва нещо достатъчно тревожно… как икономическата сила на един голям купувач може да бъде използвана срещу неговите доставчици.
Глобата е огромна. Вероятно ще бъде обжалвана. Съдът ще реши дали констатациите и санкциите са законосъобразни.
Аз се надявам този път въпросът да не приключи с едно съдебно решение и поредното заглавие в новините.
България има нужда от собствени производители, а не само от чужди търговски вериги, които да ни продават стоки.
И…, ако държавата не може да защити българския производител от нелоялни търговски практики, утре няма да има кого да защитава.
Лилия Божкова
