Ако имаха макетни ножчета, щяха да ме направят на кайма

Вчера бях на пазар с дини и забелязах, че половината от хората, които миналия път си купиха диня от мен сега не си купиха.

И ми стана ясно, че губя доверие.

От една страна ми е болно, от друга изпитвам облекчение .

Почти всеки с който съм се срещнал е изгубил доверие в мен, а за фейсбук – да не ви разправям. Толкова много хора са ме блокирали и изтрили от листите си, че името им е – легион.

Най – много след като Русия нахлу с оръжие и войска в Украйна..

И ме изтриха, все умни хора, толерантни хора, но явно не търпят посредствените ми селски изпълнения.

Ако имаха макетни ножчета, щяха да ме направят на кайма.

От друга страна, по – малко доверие в мен, по – малко отговорност на плещите ми и повече свобода, ако безполезността може да се нарече свобода.

Но вчера се появи една крехка бабичка около 80 годишна. Която ми е редовен клиент. Купи три дини и половин кило бамя. Винаги я водя у тях с таратайката ,че тя не може да вдигне и килограм тегло. Половината и органи са извадени, моята половина душа е атрофирала, но намираме общ език – винаги ме разпитва за различни рецепти, все едно съм персоналния и Гугъл.

Миналия път за лечението на диабет, вчера за консервирането на бамята .

Зарадва ме, че ето – един човек поне, все още не е загубил доверие в мен .

Докато един човек има вяра в друг човек, отчаянието няма място сред тях.

Също вчера след пазара отново минах при майстора на счупени автомобили.

Мъчи се три часа с таратайката. Колкото и миналия, но без телефонните разговори. Този път я направи.

Вместо да ми поиска 200 лева, той ми каза 10 лева. Което ме шокира.

Аз се опитам да правя добро по пазарите. Продавам на старите и бедните – евтино. Даже им нося продуктите до у тях.

И ако това е някакво малко добро, то явно се връща по един или друг начин.

Енергията е във въздуха – не е задължително да я връщаме от там където я получаваме.

Казах си – ето втори човек, който не е видял в мен само хищник . Почвам полека да се съвземам