Аман от Бачорски!
Човек вече не може спокойно да си включи телевизора, без да се чуди дали след малко няма да се появи Бачорски. И най-лошото е, че вече не е въпросът дали ще се появи, а кога.
Пускаш едната телевизия – Бачорски.
Превключваш на друга – пак Бачорски.
Връщаш на първата, защото си решил, че може би си се объркал – Бачорски, само че този път от другия край на студиото.
Отваряш хладилника – Бачорски.
Отваряш фризера – Бачорски.
Взимаш киселото мляко от най-долния рафт и вече очакваш оттам да ти каже: „Здравейте, днес ще ви покажа как се организира хладилник за пет минути!“
Отваряш гардероба – Бачорски.
Вадиш една стара тениска, която не си обличал от три години – Бачорски е на нея.
Отваряш багажника на колата – Бачорски.
Поглеждаш под резервната гума – за всеки случай Бачорски.
Вече човек се притеснява да отвори чекмеджето с чорапите.
Телевизията отдавна не е телевизия. Тя е Бачорски с рекламни паузи.
И рекламните паузи също са Бачорски.
Риалити предаване – Бачорски.
Друго риалити – Бачорски.
Трето риалити – човекът вече започва да се пита дали продуцентите изобщо имат списък с участници или просто са написали на един лист „Бачорски“ и са го снимали отново.
Коментатор – Бачорски.
Гост – Бачорски.
Участник – Бачорски.
Специален гост – Бачорски.
Експерт по нещо – Бачорски.
Чакаме само да го видим като водещ на прогнозата за времето.
„Утре над България ще има променлива облачност, на места валежи, а в Бургас – Бачорски.“
И не се знае дали вече не е стигнал и до филмите.
Гледаш някакъв стар филм. Сюжетът се развива, героите тичат, гонят се, има напрежение, драматична музика…
И изведнъж – Бачорски.
„Аз бих постъпил по друг начин.“
Чакай малко! Това е филм от 1998 година!
Какво правиш там?!
Човек вече започва да подозира, че Бачорски не живее в нашата времева линия. Той вероятно съществува едновременно във всички паралелни вселени.
В една вселена участва в риалити.
В друга коментира риалити.
В трета рекламира нещо.
В четвърта е в някакъв филм.
А в петата просто стои зад камерата и чака да му кажат: „Бачорски, ти си!“
И най-страшното е, че вероятно и в шестата е там.
Отиваш в магазина – Бачорски.
Пускаш YouTube – Бачорски.
Влизаш във Facebook – Бачорски.
Отваряш Instagram – Бачорски.
Пускаш телефона да звъни – още малко да чуеш: „Здравейте, аз съм Бачорски и днес ще ви покажа как се провежда телефонен разговор.“
Човек вече не знае къде да се скрие.
Отиваш на село, изключваш телевизора, оставяш телефона, сядаш на двора и си казваш: „Най-после! Тишина!“
Поглеждаш към кокошарника.
Бачорски.
Не питай как е попаднал там.
Просто е там.
Има и още нещо странно – започнахме да виждаме Бачорски толкова често, че вече ако някъде няма Бачорски, това започва да ни прави впечатление.
Гледаш предаване и първите десет минути няма Бачорски.
Започваш да се притесняваш.
„Всичко наред ли е?“
Дали не са го забравили?
Дали няма да се появи от рекламите?
И точно когато решиш, че този път си спасен – ето го.
Бачорски.
Той вече не се появява на екрана.
Екранът се появява около него.
Има вероятност някой ден да се събудим, да отворим очи и първото нещо, което видим, да бъде Бачорски.
„Добро утро! Днес ще ви покажа как се става от леглото.“
Не, благодаря!
Искаме просто да станем!
Без Бачорски!
Най-накрая човек започва да мечтае за старите времена, когато телевизията имаше само няколко канала. Тогава поне имаше някакъв шанс да избягаш.
Сега вече няма.
Бачорски е навсякъде.
Той е телевизионният еквивалент на онова едно парче магданоз, което си мислиш, че си измил от зъбите, а после го намираш на снимката от рождения ден.
Само че тук не е магданоз.
Бачорски е.
Отваряш хладилника – Бачорски.
Отваряш фризера – Бачорски.
Отваряш гардероба – Бачорски.
Отваряш багажника – Бачорски.
Пускаш телевизора – Бачорски.
Пускаш друга телевизия – пак Бачорски.
Пускаш реклама – Бачорски.
Гледаш риалити – Бачорски.
Гледаш друго риалити – Бачорски.
Гледаш филм – започваш да се оглеждаш.
И ако след малко Бачорски не се появи, вече си мислиш:
„Абе, къде е Бачорски?“
Това вече е висшата форма на телевизионното присъствие.
Толкова си навсякъде, че когато те няма, зрителят започва да те търси.
Само едно последно нещо ни остана.
Утре сутрин да отворим входната врата, а отвън Бачорски да ни каже:
„Добро утро! Днес ще ви покажа как се излиза от вкъщи.“
А ние да му отговорим:
„Не, братле. Днес няма да излизаме. Днес почиваме от теб.“
Защото, честно казано…
Аман от Бачорски!
