lots of euro bills on the table
Хайде да погледнем на еврото като възрастни. Получихме ясно послание от вицепрезидента на европейската комисия Валдис Домбровскис, че няма как да бъдем допуснати в еврозоната докато не спазваме номиналните критерии (тези от Маастрихт) за стабилни цени, лихви, дълг, бюджетно салдо и валутен курс. Компромис като този с Хърватска не може да се направи, защото би бил много по-голям от нейния случай.
Когато Хърватска се отклоняваше с малко по единия от критериите, при оценката й две от страните в еврозоната бяха изключени от осредняването, спрямо което тя се съпоставя, защото се смяташе, че показателите им са твърде екстремни. Така средната стойност се доближи до толкова, че отклонението на Хърватска стана приемливо. Ако България иска да мине по същия принцип, то ще трябва да се извадят между шест и 10 държави, което няма да е компромис, а погазване на критериите. И еврозоната от валутен съюз на (пожелателно) хомогенни икономики би се превърнала в това, за което мечтаят неграмотните евроатлантици – геополитически съюз.
Само че не е. Каза ни го заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
Наложи се лично той да дойде да обяснява, че не финансовият министър в служебно правителство Росица Велкова си е правила каквото иска, отказвайки да подаде заявка за доклад за оценка (конвергентен доклад). Думите му оборват напълно твърденията на неграмотника или лъжеца Кирил Петков. Да, това е интервалът на възможните обяснения за нелепиците, които той изприказва по темата.
Поправки в Кодекса за застраховане, поправки в Търговския закон, касаещи несъстоятелността, допълнения в Закона за мерки срещу изпирането на пари са задължително но недостатъчно условие. Трябва и покритие на маастрихтските критерии. А такова няма по един от тях.
Ако сме възрастни трябва да се дадем сметка, че много скоро ще изпаднем в неизпълнение на още един критерий – този за бюджетния дефицит, защото той ще надхвърли три процента от брутния вътрешен продукт.
„Продължаваме промяната“ може да се хвалят, че миналата година сме я приключили с дефицит под границата, но това е защото държавата спести два милиарда лева за инвестиции, оставяйки прехвалената инвестиционна програма на „Продължаваме Промяната“ изпълнена на 70%. Тоест, колкото при всички преди тях.
През тази година бюджетът, ако не се промени нищо спрямо миналогодишните политики, действащи и в момента, ще приключи с дефицит над 11 милиарда лева. От тях 3.8 милиарда ще са следствие на увеличението на пенсиите, което „Продължавам промяната“ превърнаха в твърд разход, отхвърляйки временните доплащания за пенсионерите, за компенсиране на инфлацията. Допълнително още 1.2 млрд. лв. ще се дадат за други социални разходи, утвърдени с последния бюджет на Асен Василев. Пак неговият бюджет, който се прилага и в момента, заложи вдигане на държавни заплати от втората половина на миналата година, което за цялата 2023 година ще означава допълнителни разходи от 1.6 млрд. лв.
Тук въобще не споменаваме държавните инвестиции – спестени от миналата година и тези, които трябва да направим по европейските проекти, защото програмният период приключва.
Изводът е, че извънредният дефицит за тази година ще бъде изцяло наследство на Кирил Петков и Асен Василев и ще расте заради автоматично действащи правила като швейцарското за осъвременяване на пенсиите, или на Минималната работна заплата. Той няма да се овладее през 2024 година, което означава, че конвергентен доклад през 2025г. отново ще ни посочи като неподготвени за еврозоната и еврото няма да се приеме поне до 2026 година, ако междувременно референдум не го отложи с цели две десетилетия.
Да! България няма да въведе еврото преди 2026 година! Може ли сега да говорим сериозно за непосредствените ни приоритети.
Спомням си как през 2007 Българската фондова борса се присъедини към Xetra на Дойче Бьорсе. По същество това е нещо като „Гугъл“ за акции и облигации на фирми и държави от различни държави, който позволява на инвеститорите много по-лесно да купуват финансов инструменти на едно място. Тогава пак се говореше как към България ще потекат реки от германски пари, но това не се случи заради неотстранените до днес дефекти на капиталовия пазар. Неефективен надзор, неравнопоставеност между големи и малки инвеститори, ниска ликвидност и още редица причини ни направиха част от Xetra, но не и членове на елитния клуб с развити капиталови пазари.
Същата митология продължават да ни пробутват от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с еврото. Ако оставим настрана решението за военна помощ за Украйна и законите, нужни да покрием поне политическите критерии за влизане в еврозоната, ще се окаже че в последния парламент ПП и ДБ са седели, пушили са цигари като войници, които скатават от работа зад някой ъгъл и подвикват по нещо за съдебна реформа и против Гешев, за да симулират, че работят, та да не се размърда някой началник и да ги нагледа.
Та, ако може, нека забравим за еврозоната, да поемем дълбоко въздух и да погледнем с какви проблеми ще имаме работа. А те не са малко.
Оказа се, че инфлацията далеч не е само привнесена, както твърдят от ПП. Ежедневните новини как у нас базови храни струват по-скъпо, отколкото в Англия или Германия, го потвърждават. Работа на политиците е да приемат модерно законодателство и да реформират регулаторите защото не спекулата, а картелите са забранената дейност, която оскъпява стоките и трябва да се преследва.
Задачата да се изтеглят 40 милиарда лева заеми в идните три години, в условия на растящи лихви, ще превърне държавата в конкурент на корпоративни сектор за заемния ресурс на банковия сектор. Това ще бъде огромен проблем, който може да се разреши с незабавни мерки за подобряване на бизнес средата. Да чуваме някой да говори за такива?
Това са въпроси, за които трябва да говорят сериозните политици. Който бяга от тях е поредният шарлатанин, намиращ прикритие за некомпетентността си в измислени каузи на международната политика и европейската интеграция, която буксува и без нас.
Автор: Стефан Антонов за „Гласове“
https://glasove.com/
