БРЮКСЕЛСКИ ЦЕЛУВКИ И БЪЛГАРСКО МЪЛЧАНИЕ: ЗА ЕЗИКА, КОЙТО НЯМАХМЕ ПРАВО ДА ПРЕДАДЕМ**
Когато Урсула раздава българска история на корем, а в София чиновниците се правят на умрели лисици
Г-н Премиер, жив ли сте? Дишате ли? Чувате ли какво става?
Питам, защото в момента откъм Министерски съвет се чува само едно тихо, сервилно пърпорене. Урсула фон дер Лайен – началството, нали така ѝ викате по коридорите – отиде в Скопие и пред Мицкоски изтърси поредната порция евроатлантическа глупост. Казала му, че „македонският език и македонската култура щели да направят Европейския съюз по-богат“.
Гърците, дето не си дават и буква от историята, веднага скочиха. Официално, остро, по балкански.
А вие? Вие защо мълчите? Какво дъвчете там под масата? Чакате някой от посолството да ви даде бележка с позволените думи ли?
Трябва ли специално да ви се напомня – на вас и на целия ви наведен антураж – че България официално не признава никакъв „македонски език“? Че според Рамковата ни позиция от 2019-а, стъпила на Договора от 2017-а, това не е нищо повече от писмено-регионална норма на българския език?
Няма македонски език. Няма македонска култура.
Има български език, осакатен от сръбски пишещи машини. Има българска земя, напоена с кръвта на нашите дядовци, която днес се опитвате да забравите, защото не се вписва в брюкселския дневен ред. Няма и македонска държава в историческия смисъл на думата – България от векове граничи отвсякъде със себе си, колкото и да се гърчите от тази истина.
Знам, пресилено е да чакам от вас да се изправите и да го кажете мъжки. Вие сте дребни чиновници на заплата, свикнали да козируват. Но и на това ще му дойде времето.
Предателството на Македония е най-черният, най-грозният грях на целия ни проклет преход. Отрекохме се от гробовете на илинденци, отрекохме се от песните на майките си, зачеркнахме възрожденския си идеал – само и само да ни потупат по рамото за НАТО и да ни пуснат в преддверието на големите батковци.
Струваше ли си? Погледнете се в огледалото и кажете: струваше ли си това унижение?
Колонизаторите си играят техните игрички, а нашите политици лазят по корем и се усмихват тъпо. Но помнете едно: времето е събирач. Империи са се разпадали, чиновници като вас са потъвали в забрава и презрение, а кръвта вода не става. Земята помни. И пак ще бъдем в една земя, колкото и да ви е страх от това.
От Веселин Стаменов
SIK.BG
