Елена Гунчева - Гривова
Смяната на имената е грозна и тъпа. И на хора, и на улици, и на паметници, и на църкви, и на местности. Липсата на идеи и практически решения в полза на народа и държавата кара малоумните политици да развиват възродителска дейност и да сменят имената на всичко живо и неживо. А, забравих – и да махат паметници, макар и те в живота си свинска кочина да не са построили! Като оня опростачен фашист, който разруши мавзолея. Пречел му. И много се гордееше, че е разрушил мавзолей, гробница на практика. Не се разбра Бакърджиев да е строил нещо, дори да е посадил дърво. Но на разрушаването беше гений – камък върху камък не остави и то не само от мавзолея, но и от всичко нормално.
Сега щели да сменят имена на катедрали. И това го предлага някаква жълтопаветна селяндурка, с надеждицата от Козяк да я похвалят за идеята. Други щели да премахват Паметникът на Съветската армия – същата тази, спасила Европа от кафявата чума. Ама понеже отново чумосахме, нещо ги е срам и яд от тоя паметник, та да не им напомня как свършва нацизма, предпочитат да го махнат.
Та тези, които нищо не могат да направят добро за държавата и народа, възраждат. Имена, паметници, улици. Другите пък патрЕоти, понеже и те нищо реално не искат да направят, се възпалиха и поискаха също преименувания и махане на паметници- ама на други. Та така си живеем, всеки с мечтата да заличи някой паметник и да преименува някоя църква и улица.
Преименуване му е майката. Като не можеш нещо друго. Та като си спомня един друг Възродителен процес и резултатите от него и насила създадената омраза, си мисля, че няма как да са толкова тъпи. А нарочно искат да се мразим взаимно. Да си премахваме взаимно паметниците. Да сменяме имена. Докато едни други, на Козяк, ни унищожават и окупират, а ние сме заети с имената и паметниците.
Паметниците са история. Добра, лоша, история. Никакъв паметник не трябва да се маха, без значение какво мислим за него. И да се учи историята, за да се знае. А имената- ще ви дам пример. В началото на демоНкрацията в Пловдив седесарите много искаха да покажат какво могат и затова започнаха с преименуването на улици и булеварди. Хората, имащи лошият късмет да живеят на тези улици, в чудо се видяха да сменят лични карти. Дори един основен булевард със стотици многоетажни блокове беше ТРИ пъти преименуван. А преди десетилетие смениха името на Джумаята – площад на Главната улица, на който е Джумая джамия, май построена от Синан. Голямо тръшкане беше, че не било патриотично така да се казва основна част от града. Е, смениха я. А сега попитайте някой пловдивчанин къде е площад „Римски стадион“. Най-вероятно ще ви погледне с удивление и няма да може да се сети. Но за Джумаята веднага ще ви упъти. Та толкоз за преименуването. Май едно време комунистите са нарекли Варна Сталин. Или друг град беше, не помня. Ама от ден до пладне.
Всъщност да напомня на възродителите, че накрая винаги Червената армия идва на Дунава. Та си оставете вратички и достъп до колесниците на американските самолети. А паметници се строят. По-нови, по-големи, по-напомнящи. Делото на Съветската армия за прочистване на света от кафявата чума е нейният паметник в историята на света. Нима мислите, че с преместването му ще забравим какво е нацизъм и фашизъм? Нима ще забравим концлагерите, отрязаните партизански глави, избити деца? Нюрнбергският процес и Народният съд?
Впрочем историята се пише от победителите. А да ви напомня, че Русия има навика да побеждава. Паметници да искате….ще има! Специално ще направим и паметник на евроатлантизма на мястото на посолството на Козяк – изхождащо се магаре. Както казах, паметници да искате….ще има!
Елена Гунчева-Гривова
