Такова беше настроението в информирана Москва – само няколко часа преди подновеното на истанбулско театро Кабуки за „преговорите“ между Русия и Украйна. Три ключови момента.
1. Атаката срещу руските стратегически бомбардировачи – част от ядрената триада беше съвместна операция на САЩ и Великобритания. Особено на MI6. Цялостните технологични инвестиции и стратегия бяха осигурени от тази разузнавателна комбинация.
2. Абсолютно неясно е дали Тръмп наистина е на власт, или не. Това беше потвърдено през нощта от високопоставен източник от разузнаването; той добави, че Кремъл и службите за сигурност активно разследват всички възможности, особено кой е дал окончателната „зелена светлина”.
3. Почти всеобщ руски обществен консенсус: Освободете Орешниците. Плюс вълни от балистични ракети.
Както се очакваше, истанбулското Кабуки дойде и си отиде като евтин спектакъл, допълнен от украинската делегация във военна униформа и министъра на отбраната Умаров, неспособен да говори дори посредствен английски на хоатичната пресконференция след кратката среща от 1:15 часа. Турското външно министерство епично определи кабукито като завършило -„не негативно“.
Не се обсъждаше нищо стратегическо или политически съществено: само размяната на пленници и трупове. Освен това настроението в Москва беше, че водещият руски преговарящ Медински е трябвало да представи ултиматум, а не меморандум. Той, както се очакваше, беше интерпретиран като ултиматум от вожда на Бандеростан; но това, което Медински всъщност даде на украинците, беше де факто меморандум с пътна карта, в 3 раздела, с 2 варианта за условията за прекратяване на огъня и 31 точки, голяма част от които бяха излагани подробно от Москва в продължение на месеци.
Примери:
първият вариант за прекратяване на огъня трябва да бъде пълно изтегляне на въоръжените сили на САЩ от ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие в рамките на 30 дни;
международно признаване на Крим, Донбас и Новорусия като част от Русия;
неутралитет на Украйна; провеждане на избори в Украйна и след това подписване на мирен договор – одобрен с правно обвързваща резолюция на Съвета за сигурност на ООН ;
забрана за получаване и разполагане на ядрени оръжия.
Нищо от това, разбира се, никога няма да бъде прието от терористичната структура в Киев, неонацистките групировки, които я контролират, и различни, фрагментирани колективни поддръжници на войната на Запада. Така че СВO ще продължи. Вероятно чак до 2026 г. Заедно с допълнителни версии на Истанбулския кабуки: следващата трябва да се проведе до края на юни.
Между другото, настоящият Кабуки салон дава „Последен шанс“ за Киев да запази известна степен на – нестабилен – „суверенитет“. Както външният министър Лавров неведнъж е повтарял, всичко ще се реши на бойното поле.
Как да се унищожи договора СТАРТ ?
А сега към атаката срещу част на руската стратегическа триада, която обви западните пропагандни медии в пластове стратосферна истерия.
Многократно е повдиган въпросът защо Русия е оставила стратегическите си бомбардировачи незащитени на пистата. Защото това е изискване на договора СТАРТ – подписан през 2010 г. и удължен до февруари 2026 година (когато може да се стигне до потапяне на два метра под земята, предвид случилото се току-що).
Новият договор СТАРТ постановява, че стратегическите бомбардировачи трябва да бъдат видими за „националните технически средства (НТС) за проверка, като например сателитни изображения, за да се позволи наблюдение от другата страна“. Така че техният статус – въоръжени с ядрено оръжие или преобразувани за конвенционална употреба – трябва винаги да може да се провери. Да няма шанс за „изненадващ“ първи удар.
Тази операция взриви това, което дотогава беше приличен реликт от Студената война, предотвратяващ началото на Третата световна война чрез прост механизъм. Безразсъдството, което се случва, е невероятно. Така че не е изненадващо, че най-висшите ешелони на властта в Русия – от Кремъл до службите за сигурност трескаво работят, за да установят дали Тръмп е бил в течение или не. И ако не е бил, кой е дал зелената светлина?
Нищо чудно, че най-високият ешелон, засега, е майката на операцията.
Източник от службите за сигурност твърди, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио се е обадил на Лавров, а не обратното, за да изкаже съболезнования за терористичната атака на моста с влака в Брянск. Няма и дума за стратегическите бомбардировачи. Успоредно с това, ръководителят на Пентагона, е следил атаките с дронове срещу руските бази он лайн в реално време.
Относно ефикасността на подобни атаки :
Няколко противоречиви оценки сочат за евентуално три стратегически бомбардировача Ту-95МС – известни като „Мечки“ – ударени в базата Белая в Иркутск, плюс един от тях частично повреден, и три други Т-22М3 ударени, като два от тях непоправимо повредени. От трите Ту-95МС пожарите изглежда са локализирани, така че може да бъдат отремонтирани. В базата Оленя в Мурманск е възможно да са били уцелени други четири Ту-95МС, както и един Ан-12.
Към момента Русия разполагаше с 58 Ту-95МС до този уикенд. Дори пет от тях да са загубени завинаги, това е по-малко от 10% от флота им. И това не включва 19 Ту-160 и 55 Ту-22М3М. От петте бази, които е трябвало да бъдат атакувани, успехът се е постигнал само в две.
Тези загуби, колкото и болезнени да са, просто няма да повлияят на по-нататъшните удари на руските аерокосмически сили.
Пример: Стандартното оръжие, носено от Т-95МСМ, е крилата ракета Х-101. Максимум 8 броя за всяка мисия. При последните удари не са били изстреляни повече от 40 ракети едновременно. Това означава до сега само 6 Ту-95 са били в действие. Така че Русия всъщност се нуждае само от 6 Ту-95МСМ, готови за полет, за да извърши удари, толкова интензивни, колкото в предходните дни и седмици. Освен това Ту-160 дори не се използват за последните удари.
Оценка на максималния отговор
Към момента, неизбежно опустошителният отговор на Русия все още не е получил зелена светлина. Това е изключително сериозно. Дори да е вярно, че президентът Тръм не е бил информиран, а това е, в което Кремъл и службите за сигурност искат да бъдат абсолютно сигурни, преди да „Стоварят Ада “ върху Киев – все пак контурите на операция на НАТО – САЩ/Великобритания – директно проведена от разузнавателната комбинация на ЦРУ/МИ6, ще бъдат ясни, като на Тръмп ще бъде предложено правдоподобно отричане, да това че Украйна разруши протокола СТАРТ с гръм и трясък.
Ако Тръмп е разрешил тези удари, това би било не по-малко от обявяване на война от страна на САЩ на Русия. Така че най-вероятният сценарий остава Тръмп да бъде изненадан от действията на неоконсерваторите, вградени в привилегировани силози, около Белия дом.
Колкото и атаката срещу радарната система за ранно предупреждение „Воронеж-М“ миналия май, атака срещу руските стратегически бомбардировачи се вписва в сценария за все по-голямо подтикване на руската система, за да може тя да бъде деактивирана преди първи ядрен удар. Амбициозните „Доктор Стрейнджлави“ обмислят този сценарий в най-смелите си мечти от десетилетия.
Както внимателно потвърдиха източници, преобладаващото тълкуване сред висшите ешелони на властта в Русия е, че става въпрос за PR операция, принуждаваща към остър, евентуално ядрен руски отговор, съчетан с оттеглянето на Москва от истанбулските Кабуки преговори.
Досега руската реакция е доста методична: пълно мълчание, широкообхватно разследване, плюс спазване на правилата в Истанбул.
И все пак няма съмнение, че неизбежният отговор ще изисква „Максимална стратегия“. Ако отговорът е в съответствие с актуализираната ядрена доктрина на Русия, Москва рискува да загуби почти единодушната подкрепа на Глобалния Юг.
Ако реакцията е хладка, вътрешнополитическия удар в Русия ще бъде масивен. Съществува всеобщ консенсус относно „Освободете Орешниците“. Руското обществено мнение сериозно се разгневи да бъде мишена на серийни терористични атаки. Часът на съдбоносното решение наближава.
Което ни води до крайната дилема.
Руската военна сила обмисля как да победи колективния войнствен Запад, без да започне Трета световна война. Вдъхновено от Китай, решение може да се намери чрез съюз между ремиксирания Сун Дзъ и Лао Дзъ. Трябва да има начин като многопластови операции, за да се унищожи способността и волята на лишения от стратегия нихилистичен враг да води безкрайната си война.
ПАБЛО ЕСКОБАР 4 ЮНИ 2025 г.
