Вече е потвърдено, че египетското разузнаване е предупредило израелските си колеги 3 дни преди „Бурята в Ал-Акса”, че нещо „голямо“ се готви от Хамас.

Ти открадна градините на моите предци

И земята, която обработвах

И нищо не ни остави

Освен тези камъни…

Ако огладнея,

Плътта на узурпатора ще бъде моя храна.

Вече е потвърдено, че египетското разузнаване е предупредило израелските си колеги 3 дни преди „Бурята в Ал-Акса”, че нещо „голямо“ се готви от Хамас. Тел Авив, неговият многомилиарден апарат за сигурност и IDF, „една от най-мощните армии в света“, избраха да го игнорират.

Това дефинира два ключови вектора.

1) Тел Авив получава своя претекст „Пърл Харбър“ за провеждане на нова „война срещу тероризма“ плюс един вид окончателно решение на „проблема с Газа“ (вече в сила).

2) Хегемонът рязко променя приоритета си, отклонявайки се от предстоящото, неизбежно, грандиозно съвместно унижение на Вашингтон и НАТО в степите на Украйна – стратегическо поражение, което превръща предишното унижение в Афганистан в дребен маскарад.

Миналия понеделник беше наложена пълна блокада на „хората-животни“, според израелското министерство на отбраната в ивицата Газа, където всъщност живеят 2,3 милиона цивилни. Без храна, без вода, без гориво, без неща от първа необходимост. Това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството, което нарушава основни хуманитарни принципи, като

Законът за въоръжените конфликти (LOAC) е напълно игнориран от НАТО и неговите контролирани от олигарси мейнстрийм медии.

Християни, мюсюлмани, евреи и други етнически групи живееха мирно в Палестина в продължение на векове, докато не беше наложен ционисткия проект, с всички атрибути на заселническия колониализъм „разделяй и владей”. Вече са преминали доста отвъд апартейда и се доближават до пълното експулсиране на палестинците от родината им.

През януари 2023 г. израелски премиер Нетаняху подчерта: „Еврейският народ има изключително и неоспоримо право върху всички територии на Земята Израел“.

Сега IDF изпрати заповед за пълна евакуация на всички жители на северна Газа – 1,1 милиона души – в южна Газа, близо до Рафа, единственият граничен пункт с Египет. Това принудително масово депортиране на цивилни ще бъде прелюдия към унищожаването на цялата северна ивица Газа, съчетано с експулсирането и конфискацията на изконни палестински земи, приближавайки се към ционисткото окончателно решение. Нетаняху може да се размине с наказание за поредни военни престъпления благодарение на пълната подкрепа на Белия дом, да не говорим за тази от незначителните васали от ЕС. Току-що бяхме свидетели как държавният секретар Блинкин отиде в Израел „като евреин“, за да подкрепи колективното наказание

Във вътрешен план Нетаняху можеше да остане като министър-председател само благодарение на двама яростни ултрационистки, расистки, супремасистки коалиционни партньори. Той назначи Итамар Бен-Гвир за министър на националната сигурност и Бецалел Смотрич за министър на финансите – и двамата де факто отговарят за растежа на заселническите еврейски селища на Западния бряг в индустриален мащаб.

Смотрич официално заяви, че „палестинци не съществуват, защото няма такова нещо като палестински народ“. Бен Гвир и Смотрич възнамеряват да удвоят броя на еврейските заселниците в кантоните на Западния бряг от 500 000 на един милион за рекордно кратко време.

Палестинците, де факто „неграждани”, наброяват 3,7 милиона. Незаконни селища, които не са официално одобрени от Тел Авив, се появяват в целия спектър. В ивицата Газа, където нивата на бедност се движат над 60%, а безработицата сред младите хора е огромна, агенциите на ООН отчаяно предупреждават за надвиснала хуманитарна катастрофа.

За капак на всичко има и друга гледна точка – кражбата на газ от Газа.

Най-малко 60% от огромните запаси от газ, открити през 2000 г. по бреговете на Газа и Израел, законно принадлежат на Палестина. Ключовата последица от Окончателното решение, приложено към ивицата Газа, е прехвърлянето на суверенитета върху газовите полета на Израел – друго масово нарушение на международното право.

Световното мнозинство е на страната на Палестина

Не е трудно да се обмисли възможността Турция, Египет, Сирия, Ирак, Иран, Ливан, Йемен и монархиите от Персийския залив да се обединят на различни нива, за да упражнят огромен натиск срещу прилагането на ционисткото „Окончателно решение“.

Почти целият глобален юг /глобално мнозинство/ е на страната на Палестина.

Турция не е арабска нация и е била твърде идеологически близка до Хамас в близкото минало. Индия току-що се удари по главата като лидер на глобалното мнозинство. Тяхното лидерство наистина ли ще се бори срещу Израел, въпреки досегашната им „топла връзка”?

Русия и Иран са свързани от стратегическо партньорство, включително на всички съвременни военни нива. Сближаването между Иран и Саудитска Арабия, посредничено и улеснено от Китай, доведе тази седмица до това Мохамед бин Салман и Ибрахим Раиси, които се споразумяха по телефона за първи път в историята за своята непоколебима подкрепа за законните права на палестинския народ. Сирийският президент Башар ал-Асад току-що посети Китай и беше посрещнат с пълни почести и обещания за помощ.

Дипломатическата изтънченост на Китай отива далеч отвъд „Бурята Ал-Акса”, за да подкрепи законните права на палестинците. Целият арабски свят и ислямските страни ясно усещат това – докато Израел и НАТО са неподатливи на нюанси.

С Русия достигаме „хеви метъл” територия. По-рано тази седмица израелският посланик в Русия Александър Бен Цви най-накрая беше приет след няколко молби от заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов. Израел на практика поиска срещата.

Богданов премина направо към въпроса: Бен Цви беше предупреден, че планът на Израел буквално да се унищожи ивицата Газа, да прогони местното население и да прочисти етнически тези „човешки животни“ е „изпълнен с най-опустошителните последици за хуманитарната ситуация в региона.

Това прокарва един много възможен сценарий, чиито последици биха могли да бъдат също опустошителни: Москва, в сътрудничество с Анкара започва операция за прекъсване на блокадата на Израел с подкрепата на Глобалния Юг.

Не е тайна – с изключение на начина на действие, че Путин и Ердоган са обсъдили евентуален турски хуманитарен военноморски конвой до ивицата Газа, която да бъде защитена от израелска атака от руския флот от базата си в Тартус в Сирия и руските военновъздушни сили от базата Хмеймим. Това би повишило залозите до непредвидени нива.

Вече е ясно, че хегемонистичната прокси война срещу Русия в Украйна и израелската „война срещу тероризма“, повторена в ивицата Газа, са само паралелни фронтове на една единствена, ужасяващо развиваща се глобална война.

Светослав Атаджанов