Появата насред лято по телевизорите на кохортата на Кунчевците е прелюдията към новия сезон на омръзналия ни до смърт сериал, прожектиран ни вече 3 години. През това време научната общност събра планини от емпричен доказателствен материал за същността на мероприятието. Ето накратко изводите им.
Събраните до момента Емпирични доказателства за COVID19 показват, че разпространението на патогени кара населението по света да стане по-конформистко и да приеме авторитарното поведение на правителствата. Какво означава това за света? Множество проучвания предвиждаха, че правителствата стават авторитарни в отговор на пандемии , има изобилие от научни данни, които подчертават как хората реагират на възприемани заплахи и как това е свързано с типа правителство, което хората ще приемат.
Теорията предполага, че когато хората са изправени пред паразити и болести, техните ценности се оформят от опита. В този контекст термина „паразит“ се използва за означаване на всеки патогенен организъм, включително бактерии и вируси. Теорията гласи, че в зависимост от това как дадено заболяване влияе на развитието на хората, това може да доведе до разлики в предпочитанията за въпроизводство и промени в културата. Привържениците на „теорията за паразитния стрес” също отбелязват, че болестта може да промени психологическите и социалните норми на обществата.
„Според хипотезата за паразитен стрес е по-вероятно авторитарните правителства да се появят в региони, характеризиращи се с високо разпространение на болестотворни патогени“, пишат изследователите. Те определят авторитарното управление като „силно концентрирани структури на властта, които потискат несъгласието и наблягат на подчинение на властта, социален конформизъм и враждебност към външни групи“.
Поради невидимата природа на „паразитите, причиняващи болести“, опитите за контролиране на разпространението на болестта „в исторически план зависят значително от придържането към ритуализирани поведенчески практики, които намаляват риска от инфекция“, най-разпостранена от които е носенето на предпазни маски, без особен ефект за предотвратяване на заразяването. Изследователите също така установиха, че обществото е склонно да насърчава колективистичен мироглед, благоприятствайки подчинението и конформизма от страна на населението, в отговор на паразитите.
За съжаление, според теорията за паразитния стрес, човечеството е склонно да приема насилствено поведение от правителствата по време на пандемии. Както е отбелязано в Politics and Pathogens , заплахата от излагане на патоген дори не трябва да е реалистична, за да създаде желание за съответствие и подчинение на властта.
Книгата The Parasite Stress допълнително очертава как населението реагира на несигурността, която се усеща по време на разпространението на патогена. Авторите обсъждат как намаляването на социалните предразсъдъци и авторитаризма може да бъде постигнато чрез еманципиране на хората от инфекциозни болести. Те обаче отбелязват също, че правителство, което желае повече авторитарни правомощия – включително „пълен фашизъм или геноцид“ – може да постигне тази цел чрез „насърчаване настъпването на широко разпространена смъртност и заболеваемост от инфекциозни болести“.
Авторите достигат до подобни заключения като изследователите в проучването Politics and Pathogens, което показа, че популациите, изправени пред пандемии, започват да подкрепят повече колективистичните нагласи, отколкото индивидуалистичните. „Тези модели произтичат отчасти от благоговението, което колективистите оказват на хората с власт (авторитаризъм), което дава на тези с власт по-голяма свобода да нарушават интересите на населението и безнаказаност, когато такива нарушения се случват“, отбелязват авторите.
Ясно е, че заключенията от това изследване имат дълбоки последици за нашия свят и настоящата криза с COVID-19. Както беше отбелязано по-рано, виждаме огромно увеличение на авторитарните действия от страна на правителствата по света. Термовизионни скенери, документи за пътуване, глоби и арести на тези, които не носят маски, или не си стоят вкъщи, както и спиране на протестите срещу тези действия – всичко това се превърна в редовни практики в така нареченото „Ново нормално“ в което света продължава да живее.
Имайки предвид изобилието от доказателства, показващи, че теорията за паразитния стрес е точно представяне на начина, по който човечеството ще реагира на възприеманите заплахи, трябва да се запитаме дали фондациите Гейтс или Рокфелер са били наясно с потенциала патогените да доведат до по-покорни популации и все по-авторитарни правителства. Тези организации са знаели точно как хората ще реагират на предполагаема заплаха от пандемия.
Свидетели сме днес на разгръщането на сценария на Lock Step, както беше предсказано от Фондация Рокфелер преди десетилетие…
Със съкращения от едноименната публикация
На zahariada.blog.bg
Светослав Атаджанов
