Вече сме в предизборна битка. Покрай специалната ми военна операция срещу измамите на КК, и ексцентричните прояви на феновете му, се замислих за следното:
Българите сме неспособни на критично мислене. Ние ВЯРВАМЕ! И то не в Бог, в повечето случаи, а в кумири. И ревем като ранени в сърцето пантери, дори ако късче от тая вяра бъде откъснато /да ми прости Вапцаров, че използвам негови думи да обрисувам тези хора/. Повечето българи не мислят за политиците като хора, които грешат и трябва постоянно да бъдат следени и контролирани, а ги делят на кумири и врагове. Нищо по средата – само кумири и врагове. Кумирът не може според тях да направи нищо лошо, като дори най-ужасните му постъпки се оправдават налудничаво, а врагът винаги е грозен, подъл и гаден, без значение какво прави. Отрича се всичко, само защото не произхожда от кумира.
Това може да се забележи и от лексиката на електората /наричам го така, защото говоря за малката част българи, които изобщо са склонни да гласуват и да се занимават с политика/. Обикновено феновете на кумирите говорят с емотикони, едносрични думи, възхвали и „Да живей!“ „Само….!“ „Победа“ и т.н. На мен, като мислещ човек, даже ми е неудобно да гледам подобен тотален отказ от разум, но явно вождовете в България много си ги харесват такива.
Отричането на разума стига до низини, които са непонятни за нормалните хора. Дори при представяне на доказателства за престъпления и нарушения на кумира, отговорите винаги са: предател, ти защо биеш н…. и обиди и клевети. Никаква мисъл дали кумирът не е сгрешил, това априори дори не се допуска, а който го допусне, е долен предател. Направо мисленето и задаването на въпроси в партиите е приравнено на предателство към кумира и идеята. А всеки, който не го харесва, е масово хулен от ордите на кумира. И тук не коментирам само КК и партията му. В ГЕРБ са същите. Посетете с научноизследователска цел страницата на ГМР и ще се убедите в думите ми.
Голямата част от народа отрича всички политици и отказва да се занимава с политика именно заради лошото впечатление не само от политици, но и от техните секти и орди. Разбираемо е нормален човек да се отврати от налудничавите крясъци, отказът от мислене и критика и от постоянните лъжи на възхваляваните политици. Но, тъй като в България обикновено не се допускат до властта вождове, които не са проекти или не са компрометирани и съответно манипулирани, нищо читаво не може да се види. А има. Има много партии и лидери, които вярват в идея , а не в човек, които са способни за властта, но никога няма да им се позволи да стигнат до нея. Защото там, на Козяк и на още едно място, това никога няма да го допуснат.
Но това, че ни манипулират, се подпомага от нас самите. С истеричните си реакции срещу истината и вярата ни в поредния кумир на социума. С отказа ни да изискваме от политиците, а не да ги обожествяваме. С отказа ни да осъзнаваме критиката и да я приравняваме към предателството.
Вярата е по-силна от разума в България. Забравили първата Божа заповед да нямаме други богове и да не си правим кумири от нищо, що е на земята. А аз, предателката, продажницата, неудобната, грозната, подлата, старата, съм си направила кумир от истината и от България. Те са на първо място в сърцето ми и по-важното – в ума ми. Защото без Бог и без Истината, пътят ни ще бъде в тъмнина и всякакви тъмни субекти, излезли от Злото, ще ни пресрещат. Там, където има истина и светлина, всичко лошо и зло загива. Затова ще нося светлина там, където е гнило и тъмно. Без значение как ме наричате. Аз се страхувам само от Бог и от това да не сгреша пред себе си и пред истината.
Знам, че много отново няма да разберат нищо и първосигнално ще се нахвърлят върху мен. Тази публикация е за тези, другите, мислещите. Защото само в тях е надеждата за спасение на България и българите. Другите са необходимо зло, което трябва да бъде ограничено във възможността си да определя бъдещето на децата ни.
Бог да пази България!
Елена Гунчева
* Снимката е показателна за отношението на орките и немислещите. Понякога са от едната страна, понякога от другата. А истината няма страна. Тя е светлина.
