Но когато човек изпадне в безсъзнание след катастрофа, получи инсулт на улицата или бъде приет по спешност в болница, лекарите може да нямат достъп до най-важното — какви заболявания има, какви лекарства приема и към какво е алергичен
Спешни медици и специалисти често не виждат жизненоважна информация за пациента, въпреки че тя съществува в системата.
Електронното здравеопазване в България формално съществува. Здравни досиета има. Информация се събира. Данни се качват. Но когато човек изпадне в безсъзнание след катастрофа, получи инсулт на улицата или бъде приет по спешност в болница, лекарите може да нямат достъп до най-важното — какви заболявания има, какви лекарства приема и към какво е алергичен.
За този проблем в интервю за БГНЕС предупреди доктор Георги Миндов, общопрактикуващ лекар и член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Според медика сегашният модел на достъп до електронните здравни досиета създава реален риск за пациентите и компрометира лечението на всички нива.
„Спешна помощ няма достъп до тази информация. Единствените, които имаме достъп, сме общопрактикуващите лекари и самият пациент“, обясни д-р Миндов.
По думите му, дори специалистите в извънболничната помощ и болниците често не могат да видят пълната медицинска история на пациента.
„Ако сте в безсъзнание, как ще дадете съгласие?“
Според д-р Миндов в момента системата е блокирана между нуждата от защита на личните данни и необходимостта лекарите да реагират бързо в критични ситуации.
„Ако е спешен случай — катастрофа, инцидент — и сте в безсъзнание, какъв достъп, как ще дадете съгласие?“, пита той.
Лекарят дава конкретен пример: „Ако имате диабет, приемате антикоагуланти, сърдечни лекарства или други рискови медикаменти и ви откарат по спешност в „Пирогов“, как лекарите ще разберат? Докато търсят близки и информация, животът ви отива.“
Според него именно в такива моменти достъпът до здравното досие може да бъде животоспасяващ.
„Точно тогава секундите са критични. Бързата ориентация в състоянието на пациента може да му спаси живота“, подчерта д-р Миндов.
„Очен лекар няма откъде да разбере“
Проблемът не засяга само спешните случаи. По думите на д-р Миндов, дори при обикновен преглед специалистите често работят „на сляпо“.
„Отивате на очен лекар, но имате диабет, високо кръвно, съдови проблеми. Това влияе пряко върху очния статус. Очен лекар няма откъде да ги разбере, ако вие не ги кажете“, каза той.
Така, вместо системата да събира и предоставя информация автоматично, пациентът трябва сам да помни, обяснява и носи документи. „Всичко това трябва да бъде в системата. Иначе специалистът получава непълна информация и целият процес се компрометира“, предупреди д-р Миндов.
„Здравните досиета не трябва да служат само за контрол“
Един от най-сериозните акценти в думите на д-р Миндов е критиката, че електронните досиета са били изградени основно като механизъм за финансов контрол, а не като инструмент за по-добро лечение.
„Тези досиета не бяха направени само за да се контролира изразходването на средства и да няма течове“, каза той и допълни: „Ползата за пациента не е това да бъде контролен орган. Дайте да видим и положителния резултат за здравето на хората.“
Според него идеята на електронното здравеопазване е била друга:
„Целта беше да се подобри здравното обслужване, а не само да се проверява кой какво е отчел.“
Огромен проблем: медицинска дейност се извършва, но не влиза в досието
Д-р Миндов посочи и друг сериозен системен дефект — огромна част от извършените прегледи, изследвания и консултации изобщо не се отразяват в електронното досие.
„Много често се извършва медицинска дейност и тя не се регистрира в здравното досие“, заяви общопрактикуващият лекар.
Той разказва за реален случай: „Пациент беше ходил на зъболекар, после на лицево-челюстен хирург, направил снимки и изследвания. Отварям досието — няма нищо. Нито снимка, нито преглед, нито консултация. Празно.“
Така лекарите остават без информация, а пациентът е принуден отново да обяснява цялата си история.
„Това създава предпоставки за неточна информация, липсваща информация и цяла лавина от проблеми“, заяви д-р Миндов.
Решение има, но липсва нормативен механизъм
По думите на д-р Миндов технически системата вече позволява контролиран достъп за специалисти и спешна помощ, но липсва достатъчно ясен нормативен ред.
„Информационно обслужване е създало алгоритъм за работа и за спешна помощ, и за специалистите“, каза той.
Медикът обясни, че достъпът може да бъде регулиран чрез информирано съгласие от пациента, електронен подпис и пълна проследимост на всяко влизане в досието.
„Всяко влизане става с електронен подпис. Отбелязват се дата, час, секунда и кой е влязъл. Има ясна следа“, уточни д-р Миндов.
Според него рискът от злоупотреба не е аргумент системата да остане затворена.
„Пациентските организации трябва да го поискат“
Д-р Георги Миндов подчерта, че натискът за промяна трябва да дойде не само от лекарите, а и от пациентите и структурите, които в момента нямат достъп.
„Организациите на специалистите, на болничната помощ, на спешната помощ и пациентските организации трябва да го искат“, категоричен е той и предупреди:
„В момента тяхната работа се компрометира, влошава се качеството, забавя се реакцията и се поставя сериозен риск за живота на пациентите.“ І БГНЕС
