Когато се изчерпат синдикалните инструменти, защитата на работещите хора трябва да мине на ниво местна и национална власт. Така е в стабилните демокрации. Нормално е работещите да бъдат пряко и активно представени във властта. Не е ясно защо в България синдикализмът се смята за неполитически, а няма как да не бъде. На второ място, това, което се случва в страната е неприемливо.
2 коалиции, които поискаха властта на основание отричането една – друга, я консумират заедно. Значи нямат различия, каквото и да говориха! И образуваха тази Сглобка, както сами я наричат. Крайно време е да се сложи край на това неприлично управление и вярвам, че изборите в София ще бъдат първата крачка. Успехът, победата в столицата може да вдигне вълна за сериозни и истински промени.
В Гърция това се и получи на изборите преди седмица, левицата взе и Атина, и Солун. В Париж управлява лява дама, пък и на Вас проучванията Ви дават шанс…
Не коментирам резултатите на социологическите изследвания. Стига ми, че при непрекъснатите целодневни срещи с хората и в центъра, и в крайните квартали чувствам неподправената енергия за реална, а не декларативна, имитативна промяна. То не е само желание – тече и реален процес – гражданите преодоляват апатията и имат реално желание да участват в смяна на сегашното положение.
А защо се кандидатирахте за кандидат-кмет именно от БСП, червена ли сте?
Не само съм поддържала БСП, а бях и неин член до 2013 г., когато партията избра Пеевски за шеф на ДАНС. Това беше мотивът ми да се оттегля от нея тогава. И не съм членувала в друга. Когато е била на власт, като синдикалист съм критикувала ощетяващи хората позиции, но съм я подкрепяла в голямата картина.
Когато през април получих предложението от БСП-София да стана кандидат за кмет, имах и предложение от Левицата и веднага поставих своето условие: да бъда номинация на обединение вляво на възможно най-много организации, без да се приоритизира някоя от тях. Което и ни се получи. Настоях и за синдикални представители в листата ни, което също бе прието – имаме и от двата профсъюза.
Наистина ли кариерата Ви започва като чистачка?
Да, работих като чистачка в 118-о училище до Окръжна болница. И до днес съм благодарна на директорката и домакина, защото ми влязоха в положението на студентка и ми предоставяха да уча за изпити в стаичката на хигиенистките. Трябваше да работя, а по онова време – управлението на Костов, работа нямаше за млад човек като мен тогава, завършил търговско-банковата гимназия и приет в УНСС. 2 години търсих и намерих чрез бюрото по труда единственото, което се предлагаше. Беше 2000 г. И трябваше да си платя таксите в УНСС, където следвах. После бях хостеса в Макдоналдс, организирах детски рождени дни. Бяха едни от най-щастливите ми години между 2001 и 2003 г.
Родих дъщеря си и не можех да се върна, защото заплатата беше изключително ниска, а майчинството беше 120 лв. Така, вече образована, започнах В МАП Маркетинг Рисърч, където обработвахме данни и отговарях за източните щати на САЩ. Там за първи път се почувствах синдикалист – обединихме нашето звено, което беше пребебрегнато при повишаване на заплатите.
Приложиха ни локаут – групово уволнение. И стигнах до Транстелеком – беше времето на прокарване на мобилния интернет. Нашата система се оказа победена от конкурентната на телекомите. Оставиха ни няколко месеца без заплата. И тогава направо си станах синдикалист, защото трябваше да бъдем компенсирани по линия на фонда за покриване на заплатите на служители на фирми, обявени в несъстоятелност, който беше пълен, но ни направиха „врътка” нашите работодатели Денис Ершов и Митко Събев, които тогава вече воюваха помежду си и деляха холдинга Петрол, към който беше и тази фирма. И попаднах в Отворено общество….
Соросоид значи?
Ако вдигане на телефон и административна помощ по проекти прави човека соросоид, сигурно…Интересното е, че точно по времето ми в Отворено общество прочетох забележителната книга на Достена Лаверн. Експертите на прехода, която обяснява връзките и зависимостите на онази прослойка хора и неправителствени организации, на които всички правителства дават средствата за проучвания, които би трябвало да отиват в нашите ВУЗ-ове и в БАН, но захранват техните псевдо-институти.
Така ги съветват тези „институти” за управленските решения на всички правителства, че резултатите са видими и са непоносими – нашия живот сега…Именно там ме видя г-н Манолов, който точно беше станал президент на Подкрепа, защото работихме заедно по проект.
А ме познаваше още от борбата ми за нормална работа на фонда за компенсиране на загубилите работа във фирми в несъстоятелност, за който разказах. Покани ме за свой икономически съветник. И се озовах на моето си място – това, което исках да правя…
Но кандидатирането за кмет ви раздели с него – по добър начин ли?
Не съм искала да напускам, той ми прекрати договора и то така, че да получавам минимално обезщетение за безработица.
Как бихте започнали работата като кмет, която може да спечелите на изборите: първо,второ, трето?
Първото, което ще направим е прекратяване на концесиите на Софийска вода и сметопочистването. Познавам добре общинското предприятие Чистота Искър. То е способно да поеме цяла София и трябва да го направи. Осветлението също е в частни ръце и не се управлява добре – не бива да продължава така.
Ще възродя общинското предприятие Озеленяване, за да не става това, което вече коментирах в кампанията – плащаме на частни фирми 5 млн.лв. за нещо, което струва (и общинското дружество може да го направи за) 2 млн. Второ, укрепване на Градския транспорт и увеличаване на заплатите в автотранспорта, защото има голям недостиг на шофьори.
Много са хубави и са полезни довеждащите е-буси, но няма кой да ги кара. Как ще отворим Витоша, което всички кандидати обичат да говорят, без довеждащ транспорт. Има проблеми и с подвижния състав – нови автобуси може да има чак след 2 г. Проблем има и с резервните части – 1 компания печели всички поръчки и – естествено – на изключително високи цени…
Явно познавате възможностите на кмета и правите, противно на повечето кандидати, разликата между неговите правомощия и на СОС, но ще Ви бъде трудно с малка червена група в градския парламент да прокарвате решения. Как смятате да се справите с това?
Да, от ключова важност е да имаме възможно най-голяма група в СОС, защото там се гласува почти всичко, което развързва ръцете на кмета. Никоя партия няма да има мнозинство. Ще търся партньорства по различните теми. Надявам се, че това би било най-лесно с Възраждане и ИТН като опозиция на управлението на национално ниво, заедно с БСП, защото със Сглобката няма как да се разберем. Как да очакваме ГЕРБ да разградят собствения си модел, който наследиха от модела Софиянски на онова, което преди беше СДС, а сега е ППДБ, през каквито и мимикрии да мина?! Вижте – техните кандидати не намират нищо лошо в концесиите. Които са давали и са подновявали техните партии.
По какви въпроси бихте работили дори със Сглобката?
Давам пример от тези дни. Хората от Зона Б19 имат проблем с имот, продаден от общината на частници, който пречи на достъпа им до техния блок. Веднага го изговорих с човек от ППДБ и обеща заедно да работим, за да им помогнем.
Корнелия Нинова явно ревнува от успеха Ви, не Ви искаше за водач на листата, свали Ваше участие в Панорама преди дни и даде възможност ГЕРБ сами да блестят там: Вие имате ли желание да станете председател на НС на БСП догодина, когато ще се избира нов лидер?
Надявам се ръководството на БСП да няма опасения, че имам мераци. Просто трябва да си познават устава по-добре! Участието в кампанията не е нито самоцел, нито има скрита цел за мен. Аз винаги имам една кауза – каузата на работещите хора. И ще й бъда вярна независимо дали като кмет, като общински съветник, като синдикалист.
Борис Ангелов
Юри Пулчев
https://19min.bg/
