Киро си иска „службите” и туй то! Нямало да си играе повече с Баце, докато Радев не му даде службите!
Изплюх се! – казвахме като деца на подобни, тип тропащи с краче, закани. Аз дори тоя Киро не го знам какво точно си представя под определението „служби”. Цигари БТ, шоколадови бонбони, генерал със сини очи в безлюдни сиви коридори или голата Лена в ролята на Никита – само по колан с гранатомет на кръста и две флашки върху зърната на циците?
Не знам, наистина, тоя е пълен идиот!
Всичко е възможно. Може пък да си представя Пепи Еврото, но как бачка само за него. Нещо като личен секретар. Нещо като Поскрибишев за другаря Сталин. Или пък може да си представя татко Петко – целият затрупан със стари книжа и модерни анализи по тема: как разузнаването влияе върху разпространението на тъпите ни хранителни добавки.
Абе, всичко е възможно, но по-важното в момента е, как да успокоим детето! Аз, например, винаги съм си падал по по-крайните решения.
Например: да дадем на бебето опаковка реланиум и да изчакаме да видим какво ще стане. Ако Киро продължи да тропа и да се тръшка, „искам си службите, искам си службите”, то тогава вече може да добавим и опаковка диазепам. Дори е задължително да я добавим!
Майка му, от своя страна, сигурно би предложила да го подрусаме малко из коридорите на МС, докато детето се поуспокои, но това е горе-долу същото, което и аз предлагам.
Друг вариант, който ми хрумва, за да успокоим Киро, е да го уплашим с нещо. С джудже, например. Ама, нема да стане! Киро отдавна е свикнал с джуджета. С очи като камери на дрон! Ич не се плаши, бате! Не мъж, а Канада!
Не знам, но цялата тази селска семейна истерия е време да спре. Пък купете му едни служби на тоя идиот, бе! Да си играе по цял ден с тях – гол, потаен, но с парапет и лупа в ръка. Па барем млъкне за малко! Че покрай тая неговата истерия и дикция вече и аз започнах да говоря, използвайки предимно морзовата азбука.
Васил Петев
