Власт без контрол и златни подписи: Как Николай Димитров и архитект Валентин Димов превърнаха Несебър в строителна площадка без правила?
В продължение на близо две десетилетия управлението на Община Несебър се е превърнало в синоним на затворен властови монопол, в който политическите решения на кмета Николай Димитров и градоустройствените парафи на главния архитект Валентин Димов определят съдбата на милиони квадратни метри край морето. Докато общината отчита десетки милиони левове приходи от данъци и строителни такси, градът затъва в презастрояване, разбити улици и тежки обществени съмнения за корупционни схеми и задкулисни договорки.
Имената на Николай Димитров и Валентин Димов отдавна вървят в тандем, когато стане дума за най-спорните урбанистични решения по Южното Черноморие – от скандалите със застрояването в защитени зони и дюни, до поредицата от разрешения за строеж, промени в устройствени планове и уплътняване на всеки свободен терен в курортната община. Именно подписите на главния архитект Валентин Димов под инвестиционни проекти, подробни устройствени планове (ПУП) и строителни книжа са ключовият инструмент, с който земи, зелени зони и чувствителни територии се превръщат в поредните бетонни масиви.
Големият въпрос, който стои пред жителите и предприемачите в региона, е чий интерес обслужват тези подписи – на обществото и устойчивия туризъм, или на тесен кръг от инвеститори и приближени до властта фирми. В публичното пространство не стихват въпросите около нагласени обществени поръчки, избирателно отношение към бизнеса, съмнителни имотни сделки и пълна липса на прозрачност при разходването на публичния ресурс.
Парадоксът в Несебър е видим с просто око. Въпреки огромния финансов ресурс, с който разполага администрацията на Николай Димитров, инфраструктурата на града изглежда хронично занемарена. Всяко лято се повтаря един и същ абсурден сценарий – тежка техника, разкопани улици и ремонти в разгара на туристическия сезон. За местния бизнес това е директен удар и прогонени клиенти, а подобен управленски хаос поражда основателни подозрения за източване на средства чрез некачествени и многократно префактурирани дейности.
На този фон единствената спирачка пред тоталното бетониране на историческата част на града остава строгият статут на ЮНЕСКО. Без международния надзор и постоянния риск от изваждане от списъка на световното наследство, Старият Несебър отдавна щеше да сподели съдбата на новите квартали, задушени от презастрояване и липса на елементарна градска среда.
Търпението към този феодален модел на управление обаче е на изчерпване. В общественото пространство вече има достатъчно сигнали за спорни разрешения, административен произвол и злоупотреби по високите етажи на общината, които изискват незабавна намеса от страна на разследващите институции и прокуратурата.
Защото в една от най-богатите общини в България всеки подпис върху строително разрешение и всеки договор за обществена поръчка оставят следа – и рано или късно кметът Николай Димитров и главният архитект Валентин Димов ще трябва да дадат отговор пред закона и обществото чия сметка плащат гражданите на Несебър.
pogled.eu