Преди години, в градинка в центъра на Враца, видях да си играе мъничко момиченце, по-хубаво от цветята наоколо. Наистина бе сладко като ягодка и аз спрях отдалече да му се полюбувам. Но то изглеждаше тъжно и тревожно. Край него нямаше възрастен и се уплаших да не е самичко, да не се е изгубило. Попитах хората, насядали по пейките и те ми посочиха баба му, която разговаряше със своя приятелка. Същите хора ми разказаха, че момиченцето било дъщеря на млада и много красива двойка. Бащата бил офицер и страшно ревнив. Заподозрял нещо около хубавата си съпруга, извадил пистолета и я застрелял. А след това си теглил куршума. И една едва проходила душица останала кръгло сираче.
Със или без закон за „домашното насилие“, със или без Истанбулска конвенция, такива трагедии са се случвали и ще продължават да се случват. Защото и ревността, и безумните жестове в състояние на афект, са част от човешката природа.
Но я ми кажете колко жени са пребивани от съпрузи и „приятели“ пияници, простаци, грубияни? Колко жалби на малтретирани съпруги и партньорки отлежават в полицията или са смачкани на момента и хвърлени в кошчетата на полицейските инспектори? Колко поплаци на тел. 112 са останали без ответ? Патрулките идват, прави се протокол и резултатът е нулев. На колко оплаквания на пострадавши до прокуратурата е даден ход?
От друга страна колко съпрузи страдат от злия нрав и отровен език на половинките си, които ги предизвикват и унижават? А когато мъжът вдигне ръка, тичат да се жалват в полицията?
Семейните кавги са тъмно блато и наистина твърде често не е ясно на чия страна е правото.
Но колко изнасилени от случайни субекти жени, които с нищо не са провокирали насилника, са получили правосъдие? Колцина невинни жертви на побои и от двата пола, с нанесени средни и тежки повреди, са получили възможността да разкажат за случилото се с тях дори пред някое местно вестниче? Съвсем малък процент внимание се отделя на истинските трагедии на жертвите. Те изтичат безвъзвратно в криминалните хроники, никой не ги помни. Няма правосъдие за убийците, та камо ли за побойниците.
На фона на цялата тая неправда крещящо подозрително се набива в очи медийната тупурдия, взривена около „зверството, извършено над актрисата Диана Димитрова“ … преди пет години! Уж я изнасилили – както се разбра в началото. После стана ясно – не била изнасилена, а „пребита“. За доказателство ни се поднася едно селфи на око с размазан грим. Вече коментирах фактите, изнесени в Уикенд, за обстоятелствата, при които Дианчето е напердашена. След тях и минималното ми съчувствие към фамозната „жертва на агресия“ се изпари. Дианка обаче продължава да настоява, че чудовището я е изритало „с цялата си мъжка сила в лицето“ – след което тя е продължила работата си на снимачната площадка. А това значи, че физиономията й нито е била подута, нито насинена, да не говорим за охлузвания и рани.
Водят я като маймунка на синджир по всички телевизии, водевилът й с петгодишна давност обиколи всички сайтове, целия гугъл. Прокуратурата, която пет пари не дава за сигнали за насилие, сега се „самосезира“ само заради снимките на Дианка във фейсбук. Очаквам всеки момент да бъде обявен национален траур по случая!
На всички е ясно, че става дума за организирана кампания. Плоска, пошла, смешна, каквито са всички джендърски акции. Всеки логичен въпрос прекатурва тая кула от лицемерни лъжи. Много пъти съм писала, че на джендърите им липсват добри сценаристи. Писала съм също, че скалъпените обвинения в „изнасилване и побой над жени“, шантажът, свързан с интимно бельо, голи задници и вирнати крака – е в сферата на оперативната агентурна дейност на слугите на дд. Те действат така – справка: инсинуациите срещу Асанж и Тръмп в изнасилвания, „състояли се“ преди години, изнесените „сведения за масови изнасилвания на украинки от руснаци“. Колкото по-миризлива е клеветата, толкова повече кълват на нея мисирските СМИ.
Но аз се чудя на щуротията на тази млада жена – Диана. Не се ли усещаш за какво те използват? Отвличането на общественото внимание от действителните проблеми на хората е най-малкото. Иде реч за проправяне на пътя за налагане на Истанбулската конвенция, но и това не е най-важното. Главното е народът ни да бъде накаран да изгуби всякакво чувство за справедливост, за добро и зло, за елементарен морал. Оттук нататък всяка фльорца, натиснала се на шефа си, всяка отблъсната от известен колега кариеристка, всяка пренебрегната нахалница, всяка любовница-еднодневка, ще може да унищожава авторитета на някой мъж – дори 5, 10 или 20 години след неуспешния си опит да му се натрапи. Без медицински доказателства – с едно селфи „в стария лаптоп“.
И аз те питам, Диана, какво ти обещаха? С какво ще те компенсират, задето се орезили? С каква сума или пост купиха остатъка от достойнството ти? Не разбираш ли, че с кариерата ти е свършено? Или си мислиш, че лоша реклама няма?
Тая майка, която „живее постоянно в Гърция“, защо не си дойде за два дни и да те нашляпа?
Милена Върбанова
