Една от големите победи на либерализма е истината да се скрива зад забрани за дискриминация и дори споменаване на истината.
Ето този на снимката навсякъде го посочват за българин. Да, той е български гражданин, но не е и никога няма да стане българин. Защото българинът е етнос. Колкото и да не им харесва на някои, на планетата ни има етноси. Които се различават по произход, кръв, обичаи, структура, външен вид и т.н. И по поведение, разбира се.
Преди беше лесно – пишеше се и се говореше спокойно кой какъв е. И например престъпността можеше да се определи по етноси, при което без изненада се оказваше, че има етноси, които са с по-престъпно поведение.
Днес хора, които са български граждани, но не българи, извършват престъпления из ЕС, източват социалните системи на европейските държави, а когато българин отиде на посещение там, са учудени, че е със светла кожа и дори може да чете и да пише.
Докога ще бъдем лицемерни. Познавам много роми, които са образовани, възпитани, културни и могат да бъдат за пример на другите от своя етнос. Защо с мълчанието си ние толерираме уж равнопоставеността, а всъщност замитаме проблема под килима?
Истината е, че равнопоставеността изисква всички български граждани доброволно или зорноволно да завършват поне средно образование. Ако трябва, с полиция да ги водят на училище, но трябва да имат образование. Всеки да има професия, с която да си изкарва хляба. Всеки, който извърши нарушение или престъпление, да бъде незабавно арестуван и осъден. Да не се толерират престъпленията по някой дискриминационен признак, защото така някои се учат на безнаказаност.
И когато се отвори паспорта, да се вижда, че човекът е български гражданин, но е от друг етнос. Или пък от нашият. Но все пак истината трябва да се знае и истината не е дискриминация. Тя е отправна точка да поправим проблемите, които либерастията ни натресе. И всички трябва да са равни пред закона. Всички! И да се знае всеки, който извършва престъпления, какъв е. Защото защитата на лични данни се оказва, че е защита на лъжите и измамите. В пощата при получаване на записи за пари, пенсии или каквото и да било, на висок глас си диктувате ЕГН-то, ама много се притеснявате някой да не ви знае кога сте родени. Малоумието трябва да има някакви смислени граници!
Елена Гунчева-Гривова
