Понеже тези термини се експлоатират вече чисто политически, мисля, че не е лошо да ги изясним. Очевидно, хората, които се представят за такива искат да изчистят от себе си външното влияние под което всъщност са. Това са две групи, които заедно правят цялото политическо пространство – евроатлантически ориентираните и патриотите. При първатата група, която в Бъългария е маломерна, става въпрос само за пари. За много пари, които са обект на политически уреден грабеж. При вторите става въпрос за шовинизъм, който е чиста проба краен национализъм.

Има, обаче, друг проблем.

Патриотизмът е особен вид индивидуализъм, който се подхранва от чувство за превъзходство спрямо другите нации. Макар да има в себе си положителна компонента, политическия екстремизъм е зло. Той е причината за фактическото изчезване на цели държави и нации, както и за почти всички световни или локални военни конфликти.

Дозата „патриотизъм“ , която е здравословна за всеки гражданин се измерва с микрограми. При това чрез измерване с калибрирана с еталони везна. Ако се прекрачи тази граница, заразените с нереално самочувствие хора стават самоходни оръжия, а по-късно и жертви. Затова считам, че разиграването на „българофилството“ е игра с огъня, а не смислен начин на живот.

Лицата, които разиграват тази етническа карта не се различават с нищо от лицата, които разиграват всяка друга етническа карта чрез заплаха с война!!!

Друг е въпросът, че българофилията е чиста проба надут балон. Не за друго, а защото тя не може да бъде защитена с политически, икономически или военни средства. Българофилъг е празен човек, който дори не съзнава, че няма нито един реален инструмен с който да защити чувството си за превъзходство над другите. Нито един.

Русофилството е друга работа! Съзнание отвъд националното и изцяло в него.

НИКОЛАЙ МАРКОВ