Кои сме ние? Коя съм аз?
Ние – инициаторите на Референдумите за мир и за защита на децата от джендър – идеологията.
След, като реших, че нямам право да стоя настрана и да мълча, за опасността от навлизането на джендър-идеологията в училищата – защото знам и знам /въпреки табуто/ твърде много – започнах! И те – джендър – активистите, ме започнаха… Опитват се да хапят. Само че – зъбките им са мекички, захапката слаба… И може би това е причината, че когато не могат да противопоставят нищо сносно, като аргументи, започват с подхвърляния, подсещания, разобличавайки ни… Нас – истинските инициатори на Референдумите. Защото не БСП, не Корнелия Нинова, а ние – разтревожените родители, ние гражданите ги инициирахме…
И като започна едно проучване, едно публикуване на биографии, едно подсещане, едни намеци… Ум да ти зайде.
Та коя съм аз? Джендър-активистите ме описват с две думи – бивш треньор и бивш депутат от БСП. Само това ли?!
Чувствам се засегната – биографията ми е абсолютно осакатена. Да, бивша съм, но трябваше да продължат, да направят усилие, да се поразровят по-дълбоко, за да звучат и по-убедително. Реших да им помогна, за да спестя унизителните им мяцания и подхвърляния, най-вече на „мъжките“ махленки.
Освен двата бивши гряха – треньор и депутат от БСП /съобщено и в „Свободна Европа“/, аз съм:
-бивш член на БКП и то влязла по убеждение, защото вече бях напреднала в кариерата си.
– бивш депутат от БКП в последния Парламент на социализма.
– „Герой на социалистическия труд“, носител на два ордена „Г.Димитров“, два ордена „Червено знаме“, няколко „народни ордени на труда“ И още и още от мракобесния социализъм. Като се замисля, такива, като мен,трябва да си посипят главата с пепел или да си теглят куршума…
Ах, да забравих – „Петър Велики“, Големите награди за спектаклите ни, представени на „Золотой витязь“ което говори, че ако не съм руски шпионин, то поне съм любимка на Путин… Не съм сигурна дали да спомена Почетния знак от кмета на Детроит? А може би и Ордена от Японския император? Май се прехвалих…
Впрочем, бих могла да изброя доста отличия и от ерата на прекрасния ни и силно демократичен капитализъм, мога да публикувам и снимки с доста наши сегашни управници, политици и силните на деня, но честно казано се срамувам… Срамувам се, защото съм участник в докарването им на власт. Срамувам се, защото уморена и омерзена, се оттеглих от активния политически живот, както мнозина други направиха…
По образование съм само треньор и за ужас на разобличителите ми и педагог. Тогава можеше така – две в едно, с малко повече учене и изпити… Ех, друго щеше да бъде, ако бях станала, поне доцент или доктор по физкултура? Или някакъв експерт, каквито се оказаха двамата ми /ни/ критици – Алексей Пампоров и Светланка Михайлова, които заедно с журналистката Черешева, ни громяха по „Дарик“ радио, опитвайки се да ни привържат здраво към Корнелия Нинова… И то дотолкова нескопосано и тъпо, че да се чудят слушателите, къде е проблемът – в Нинова, в Джендър-идеологията, в Истанбулската конвенция или в Нешка Робева, а за нея залепен и Влади Въргала?! Честно казано леко завидях на Влади – Влади Въргала и толкоз! Всички го знаят, а мен трябваше да ме обясняват…
До тук с шегичките!
Проблемът е тежък, защото касае живота и здравето – физическо и психическо, на нашите деца. На децата изобщо. Проблемът е страшен, защото е скрит в лъскавата опаковка на Истанбулската конвенция и последствията, които влече приемането й.
Страшен е!
И ние, като родители, нямаме право на бездействие, особено, когато резултатите вече са видни в САЩ, Канада и развитите Западноевропейски държави /по които ни текат лигите/. Страшен е, когато световно известни учени, журналист, общественици, пренебрегвайки санкциите, комфорта, подлагайки семействата си на риск, тревожат с гласовете си ефира с думите „Пазете децата!“ Ако професор-доктор Йоахим Маац предупреждава, че „В Германия се подготвя най-голямото престъпление към децата“ /То вече е факт/ – истинското му име е „химическа кастрация“.
Не трябва ли да се събудим и разберем, че опазването на децата ни, не може да бъде оцветено и не принадлежи на никоя партия. Че то няма нищо общо с нарушаването на правата на порасналите, самоопределили сексуалните си наклонности хора.
Имаме ли право на информация, не на просташка пропаганда? Имаме ли право, не ЛГБТ активисти, а ние да решаваме съдбата на децата си?
Имаме ли право да искаме наказателна отговорност за пишман „сексолозите“, които тихомълком се промъкват в училищата и детските градини и сладичко подпитват мъничетата „Ти сигурно ли си, че си момченце?“ „А ти не искаш ли да си момиченце?“
Какво стана със случая в Перник? Защо веднага се потули? Ще понесе ли отговорност за перверзното си поведение в „образоването“ на четвъртокласници, деятелката от П.У.Л.С. , класната ръководителка и директорката на училището? Родителите имат право да ги съдят и трябва, защото ако не го направят – утре, когато всичко това се узакони, същите тези, ще съдят тях, ако момченцето им се оплаче пред някой комисар от НПО, че татко му го нарича момче, а пък то се чувства момиче. Справка – Канада, САЩ и други напреднали в защитата на равноправието на половете, /112 за сега/ държави…
Едно нещо не ми дава покой, едно нещо ме тревожи – бездушието, апатията, неверието, мързела и тъпата, твърде лесна манипулация…
Но знам, че българинът обича децата си и вярвам, че ще се разтревожи.
А аз и тези – определяни, като ретроградни, изкопаеми, консерви и прътове в колелата на прогреса, които знаем истината, ще пишем, ще говорим, ще крещим, ако трябва ще ритаме, защото сме длъжни. Длъжни сме! Защото става дума за престъплението на века срещу децата и човечеството…
Евродепутатите ни също са длъжни да дават отговори, за своето гласуване.
Аз, която иначе съм желан гост на телевизиите, когато става въпрос за градинката ми, явно съм нежелан, ако казвам истината –такава, каквато я знам, ако е политически некоректна.
Затова призовавам Елена Йончева, като една от подписалите Конвенцията, като интелигентна жена, като майка, да се отзове на поканата ни, да поговорим в публичното пространство. /да ходатайства за това/ -без злоба, без обвинения – спокойно, с грижа за децата на България.
Искаме, думата, която упорито ни се отказва, в националните медии.
Нека излезем в неделя /21май/ и заявим волята си – не на въвличането на България в чужди войни, не на джендър идеологията в училищата. Искаме си момченцата и момиченцата, пък нека да ни наричат извратеняците, ретрогради и т.н.…
Ще завърша с един тъжен, стих на ботевградчанина Стамен Панчев – изгубил живота си на фронта.
„Сине мой, надежда моя скъпа,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!…“
Да излезем, в неделя, да покажем, че не сме рая, да заявим волята си, като подкрепим Референдумите.
Нешка Робева
